България продължава всеки понеделник от седмицата да тегли нов дълг.  Дългът е вътрешен, т.е. към местни банки, пенсионни дружества и други корпоративни инвеститори. Вчера тази тенденция отново беше потвърдена с пласирането от БНБ на вътрешния финансов пазар на нов дълг от 500 млн. лева. Това беше 11-ят аукцион на държавата за тази година, като общо досега бяха пласирани държавни ценни книжа за 3,3 млрд. лева. С продадените вчера облигации дългът за годината достига общо 3,8 млрд. лева. Провеждането на търгове за продажба на дългови ценни книжа в последно време може да се обясни с очаквания бюджетен дефицит в края на годината. След последната актуализация на бюджета се планира годината да приключи с 4,7 млрд. лева недостиг в хазната, пише икономическият сайт Investor.bg.

Ще продължи ли да расте вътрешният държавен дълг и опасно ли е това за финансовата стабилност на страната? Според закона, държавният дълг за тази година има таван от 4,5 млрд. лева, който не може да бъде преминат без разрешението на парламента. Това означава, че остава непласиран разрешен държавен дълг от 700 млн. лева до края на годината.

Въпреки динамичното нарастване на публичния дълг през тази година, повечето анализатори смятат, че неговите размери не представляват сериозна заплаха за макроиконическата стабилност на страната. И това очевидно се обяснява както с наличния фискален резерв от 10,6 млрд. лева, така и с относително ниската степен на задлъжнялост на страната като цяло. „От зле аргументирана истерия полза няма, – обяснява икономистът от Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов, допълвайки, че поставена в сравнение на картата на Европа, България е със значително по-ниска задлъжнялост  – към края на юни 2021 г. съотношението дълг/БВП е 24,7% при средно 91% за ЕС и 98% за еврозоната“.

Тук трябва може би да се припомни, че всеки дълг си има цена, т.е. лихва, освен главницата. За инвеститорите това е доход, за заемателите това е допълнителен разход. В момента от тази гледна точка условията на пазара са в изгода на кредитополучателите, тъй като лихвите са изключително ниски. По този повод финансовият наблюдетел на Money.bg Петър Илиев отбелязва, че „пpи cpaвнитeлнo гoлям фиcĸaлeн peзepв и yвeличeни бюджeтни пpиxoди, финaнcoвoтo вeдoмcтвo нaвoднявa пaзapa c дъpжaвни цeнни ĸнижa пpи cъĸpaщaвaнe нa cpoчнocттa и yвeличaвaнe нa дoxoднocттa им. Засега обаче, тази цена се преценява от министерството на финансите като приемлива, още повече че според служебния финaнcoв миниcтъp Baлepи Бeлчeв новите дългoвe ce тeглят зa плaщaнeтo нa cтapи зaдължeния, зa yвeличeнитe coциaлни paзxoди, зa дoпълнитeлнитe плaщaния във вpъзĸa c пaндeмиятa и зa финaнcиpaнe нa плaщaниятa ĸъм зeмeдeлcĸитe cтoпaни. Все разходи, които няма как да не бъдат направени, дори с цената на умерен ръст на публичния дълг.

Може да се постави въпросът защо служебното правителство предпочита вътрешния финансов пазар и не се обръща към чуждестранните финансови институции при пласирането на държавен дълг. Това в миналото доста често се е случвало и така в момента брутният външен дълг на правителството е над 8 млрд. евро.