Факт е, че през последните години интересът към образованието в областта на търговско-банковите операции се увеличава и най- престижните училища предлагат програми по финансов мениджмънт. Въпреки това познанията на българите за управлението на личните средства остава на ниско ниво. Доказателство е фактът, че тук процъфтява бизнесът на заложните къщи и бързите кредити, които предлагат „лесни“ пари, но срещу много високи лихви. Много сънародници попаднаха и в капана на финансовите пирамиди, които обещаваха големи печалби на вложителите. Проблемът се крие в липсата на опит и финансова култура у хората. На пазара действат простички механизми, които българинът трябва по-добре да познава, обяснява Калин Радулов, дипломиран специалист в Швеция и в момента преподавател по предприемачество в софийското 19 СОУ "Елин Пелин":

Според българина сега жилището е най-големият актив, който смята, че може да притежава. Често имат по няколко имота, които дори не отдават под наем. Масово хората нямат сериозни спестявания, по-малко от 5% от българите правят някаква инвестиция, която да расте заедно с тях. Едва през последните 10 години у нас навлизат тенденции, които са наложени в Западния свят от поне един век. Там съществува концепцията за семейства с традиции в бизнеса, който развиват поколения наред. У нас тази връзка я няма. Моите баба и дядо не са имали възможност за собствен бизнес, а и родителите ми също. Не можем да съдим тези хора, защото не е имало никакви условия за частна инициатива и частната собственост. Така че повечето умения, които човек трябва да придобие, за да се развива в системата на пазарната икономика, липсват - те не са се преподавали вътре в семействата.“

И днес отношението към парите при българина се отразява най-точно в старата народна мъдрост „Човек знае и две, и двеста“, т.е. може да има много, но може да преживява и със съвсем малко. Времената обаче се менят и дори максимата, че трябва да пестим бели пари за черни дни е поизгубила смисъл, защото спестяванията трябва да имат конкретна цел – да ни носят още повече доходи. Все пак спестовността и разумното планиране на разходи са най-важното, на което трябва да се научи всяко дете в най-ранна възраст.

„От малки децата имат свои касички и е хубаво още тогава да ги научим да спестяват там пари, но и да имат цел за тях - обяснява Иван Атанасов, съосновател на фондация Монети академия, в интервю за БНР- Благоевград. – Така децата научават, че когато получават джобни пари, те могат спестяват част от тях за бъдещи нужди, т.е. да не харчат на момента всичко. Поставяме цели, например като отложим момента да купим нещо, но да започнем с детето да спестяваме за покупката. Така като отидат в магазина подрастващите ще добият самочувствие, че са спестявали свои пари и сега могат да си купят желаната играчка, която преди не са получили. Ползите за обществото от финансовата грамотност е огромна. Вече като възрастни те ще имат повече възможност да се реализират, а и ще имат смелост и самочувствие да поемат финансов риск, да станат предприемачи. Това е свързано с благополучието на цялото общество. Хората ще стават по-богати, когато разберат какво представляват парите и как правилно да бъдат управлявани.“

Снимки: архив, Facebook /Калин Радулов, Monety Academy