„Това, което постигаме чрез изяви на културната дипломация, по никакъв друг начин не може да бъде постигнато“ – до заключението преди близо 100 години стига един български дипломат в Прага. Той имал нелеката задача да възстанови доброто име на страната ни след тежките последици на Първата световна война. Посланикът ни в младата държава Чехословакия е Димитър Михалчев, който участва в инициативен комитет, организирал голяма изложба с произведения на 70 творци, считани за цвета на родната интелигенция в началото на миналия век. Сред тях са Александър Божинов, Антон Митов, Владимир Димитров-Майстора, Димитър Гюдженов, Сирак Скитник, Николай Райнов. Освен техни творби, в пътуващата изложба са включени и талантливите чешки автори - Иван Мърквичка, Ярослав Вешин, Йозеф (Йосиф) Питер, Ото Хорейши, които по това време работят в България. Главен организатор на паметното събитие е видният чешки художник Алфонс Муха. Изложбата от 1926 г.оставя трайна следа в историята на българската дипломация. Публиката вижда колосален, за епохата, брой творби от България – близо 500. Повечето днес са част от фонда на Националната художествена галерия в София.
За да съживи спомена за тази голяма среща на задгранична публика с класиците на България, Културният ни институт в Прага положи усилия да събере в специален албум някои от произведенията, за които се знае, че са били в сборната експозиция. Изданието е отпечатано през 2021 г. под заглавие „София – Прага, 1926. 95 години от една паметна изложба“.
„Сега настъпи моментът за тази своеобразна възстановка, защото от антиквариата ни попадна брошура, в която е описана програмата към състоялата се тогава изложба – разказва Галина Тодорова, директор на Българския културен институт в чешката столица. – Това ни окуражи да се свържем с Националната галерия и да подготвим това луксозно възпоменателно издание. И понеже в културата не можем да се затваряме само в двустранните отношения между България и Чехия, затова включихме превод и на английски език. От опит знам с какво уважение ни гледат и дипломати от други държави, а и нашата публика, когато представяме този албум. Много се впечатляват от дълготрайните ни отношения с Чехия и от забележителното творчество на българските майстори. Събития и годишнини се преплитат и отминават, но хубавото е, че това печатно издание ще остане като документ за историята на дипломатическите отношения на България с Чехия“.
Днес Българският културен институт в Прага се стреми да привлича много млади хора, независимо дали са от българската общност там или чужденци. Тъкмо на младите в изкуството е посветена изложбата, която се открива на 3 февруари в галенията на Института. Тя е с участието на ученици от Средното училище по стъкларство във Валашке Мезиржичи.
Общото между работите от стъкло, пластмаса, направени върху платно или чрез компютърна графика, е вдъхновението, почерпено при гостуването им в България.Вече е традиция ученици от това училище да посещават летен пленер в Културния център „Двореца“ в град Балчик, по проекти на програмата Еразъм +.
Сред значимите срещи на чешката публика с творци от България е ежегодният Фестивал на българското кино. След двегодишно провеждане в онлайн среда, сега организаторите се надяват отново да поканят публика в кинозалата. „Ние сме запазили една емблематична сграда – Дворѐца „Лу̀церна“ (Palác Lucerna) културен паметник на Чехия – отбелязва Галина Тодорова и добавя:
„Подбрали сме повече комедийни ленти. В едно изследване на чешките издания става ясно, че местната публика има такива предпочитания – на първите три места са поставени все комедийни заглавия. Затова решихме, че можем да поднесем на аудиторията в Прага доза смях, чрез българските филми. Сред заглавията са „Като за последно“ с Мария Бакалова, „Голата истина за група „Жигули“ на Виктор Божинов, и „Чичо Коледа“ на Ивайло Пенчев. Прожекциите са 4 дни и се надяваме залите да останат отворени до март, за когато са предвидени прожекциите“.
Снимки: @BulharskyKulturniInstitutPraha
Будител – човек, който със своите действия, идеи или творчество пробужда духа на народа, съхранява и разпространява националното самосъзнание, култура и образование. В Българската история това понятие се свързва най-често с периода на Възраждането..
Българското национално малцинство в Албания е едно от най-големите в страната, сочат данните от последното официално преброяване на населението там. Като българи са се декларирали 7057 лица, за сравнение – като гърци са се определили 23 хиляди,..
На централно място в Музея на индустрията в Чикаго е поставено коледно дърво с българска украса. За пета поредна година сънародници от Ветровития град изработиха пищната украса на българската елха с над 30 хиляди цветни лампички и стотици орнаменти...
Нуредин Нурединай произхожда от историко-географската област Го̀ра в Североизточна Албания, в която 90 % от жителите се самоопределят като българи..