„Българите в Сърбия бавно, но сигурно се освобождават от страха от миналото“– твърди Дарко Аначков, председател на Българо-сръбския център във Враня. В интервю за местния вестник „Данас“ той припомня, че правата на националните малцинства в Сърбия са гарантирани от Конституцията и Закона за защита на правата и свободите на националните малцинства, но „като всеки закон, Законът за защита правата и свободите на националните малцинства се прилага избирателно“.
По времето на Слободан Милошевич българите не са можели да си намерят работа. Някои са били принудени да добавят окончание „-ич“ към фамилиите си с надеждата, че ще получат работа, разказва Аначков. Той споделя, че според последното преброяване българите в града са 700, но се смята, че реалният им брой е между 3000 и 4000.
Основният мотив, според него, за откриването на центъра във Враняе нуждата „хората да се освободят от стигмата“. И въпреки че в социалните мрежи може да се срещнат коментари за българите, които са свързани с езика на омразата, „хората бавно, но сигурно се освобождават от страха от миналото“, твърди Аначков. Не скрива, че често има обаждания от Лесковац, Парачин, Неготино, Чуприя, Ягодина, Белград и други части на страната, с въпроси относно процедурата за получаване на българско гражданство. “Ние не сме агенция, а сдружение на граждани, което безусловно помага на хората. Затова ни звънят от всички страни, защото нямаме ценоразпис“, посочва той.
По думите му, през изминалите четири години от създаването си, Българо-сръбският център успява да върши своята работата без външен натиск, а именно да разпространява приятелството между двата народа. „Министерството на външните работи на България и нашите приятели от консулството в Ниш и посолството в Белград са изключително отговорни за оцеляването ни на територията на Враня. Подкрепата на града в този момент е капка в морето. Въпреки това все още оцеляваме”, подчертава Аначков.
Центърът се занимава основно с култура, образование, изкуство, туризъм или икономика – „нищо, което по някакъв начин може да предизвика омраза и разделение сред гражданите на Враня“. В момента осъществяват проекта „България ти подава ръка – запознай се с нея”. Чрез него гимназисти от Буяновац, Враня, Владичин хан, Сурдулица, Лесковац и Ниш имат възможност да се запознаят с темата за борба с дискриминацията и насилието сред своите връстници. Втората част на проекта се отнася до популяризирането на българската култура, туризъм и възможности за трансгранично сътрудничество.
„За първи път включваме и други градове и общини в нашите проекти. Всеки наш проект трябва да съдържа елементи от българската култура, език, български туризъм, гастрономия и всичко, което най-добре представя България. Повярвайте ми, национализмът не е донесъл добро на никого. Патриотизмът е нещо друго. Честно казано, не харесвам националисти от двете страни на границата и уважавам и ценя патриотизма. Стоя зад това, че българският и сръбският народ са два братски православни народа“, заявява Аначков пред сръбския в. „Данас“.Изборният ден зад граница приключи в 6 часа българско време на 10 юни . Вотът е преминал на 5 континента без затруднения, съобщи Министерството на външнитеработи. Последни упражниха правото си на глас българите в Лос Анджелис. Изборната активност..
Изборите за български и Европейски парламент в Чехия и Словакия протичат спокойно и добре организирано, като секциите и в двете централноевропейски държави са разположени в българските посолства, съответно в Прага (3 секции)и в Братислава (1 секция)...
Във Френската република са разкрити 15 изборни секции, като сънародниците ни в столицата Париж гласуват в три, разположени в българското посолство. В една от тях първоначалният списък на предварително записалите се да гласуват наброявал едва 10..
Международен научен форум "Културни мостове: истории за значими българи в Сърбия" се проведе в края на юни в гимназията "Св.св. Кирил и Методий"..