Институтът по микробиология „Стефан Ангелов“ към БАН отбеляза тържествено своята 75-а годишнина. Забележителната история на тази важна за страната ни институция започва след края на Втората световна война, през 1947 г., когато в отговор на тогавашната нужда в обществото за борба с инфекциозните болести, започват целенасочени изследвания в тази област. Първите теми, които разработват микробиолозите са в полето на медицинската и ветеринарната бактериология и вирусологията. Скоро след това започват и първи проучвания на микробната среда в традиционните за българина храни като киселото мляко и бялото саламурено сирене и най-вече тяхната полза за здравето на човека.
Днес микробиолозите от Института работят върху създаване на препарати, свързани със забавяне на стареенето на клетките, за лечение на псориазис и подпомагащи човешкия имунитет формули.

По повод годишнината директорът на Института проф. д-р Пенка Петрова отбеляза, че в областта на екологията, постиженията са свързани най-вече с откритите нови щамове бактерии и дрожди, които могат да разграждат токсични вещества във водите и на микроорганизми, способни да разграждат целулозни отпадъци по време на дълги космически мисии.

Проф. Петрова припомни, в интервю за БТА, че при тях вече е разработен прототипът на българската ваксина срещу Covid-19. Проектът е финансиран от Института „Пастьор“ в Париж и е отчетен с отлична оценка за работата на нашите учени.

В тържествената конференция, посветена на годишнината на Института по микробиология се включиха редица млади учени с най-новите си разработки, насочени към подобряване качеството на живот.
Сред младите надежди в науката е Кристиана Амирова, докторант в лаборатория по метаболомика към Департамент по биотехнологии в БАН.

Скоро й предстои защита на дисертация, посветена на нови изследвания върху две природни молекули, извлечени от рядко, но много ценно растение в България:

„Това растение е Орфеевото цвете, като идеята е да повлияем на над 1000 гена в човешкия организъм, а те от своя страна отговарят за антиоксидантната защита на организма и регулират много неща по време на възпаление. На практика целим чрез тези природни молекули да повлияем на човешкото здраве и да го подпомогнем. Дълги години химията е част от живота на хората, но ние искаме да сме по-природосъобразни, вече много хора се обръщат към природните ресурси и това е нашата етнофармакологична насоченост. Така ние стъпваме на откритията на нашите предци и с помощта на модерните методи в момента доказваме тяхната ефективност. Сега виждаме какъв е механизмът на действие на тези лекарствени растения.“
Но тъй като Орфеевото цвете е в „Червената книга“ на България и брането му е забранено със закон, учените микробиолози са намерили начин да го култивират в лабораторни условия. „Това е работата на учения – да допринася и помага за човешкото здраве. Вярваме, че чрез добавки и други субстанции това растение ще помогне човек да се чувства по-здрав, за намаляване на затлъстяването и за подобряване на общия тонус“ – казва Кристиана Амирова:
„В България има много възможности, благодарение на европейското финансиране, например в Центъра по растителна и системна биология и биотехнология, който е в Пловдив, са концентрирани водещи научни разработки в страната ни. Той получава финансиране над 60 млн. лв. и от там идват водещи научни статии и материали. У нас има много възможности за работа в сферата на науката, а човек само трябва да направи крачка в тази посока. Институтът разработва такива молекули, с които бихме могли да помогнем при справяне с вирусни пандемии, като Covid-19, но това е нещо, с което ще трябва да се научим да живеем. Все още е рано да се каже, че ще се открие панацея за борба с вирусите и други заразни болести.“
Снимки: microbio.bas.bg, БГНЕС, личен архив, архив

В "България днес" на 27 ноември слушайте: 01:36 – След напрежение в „триъгълника на властта“ замразиха Бюджет 2026 19:51 – Шареният живот в Ново село на завърналото се у нас сем. Овчарови 34:00 – Художникът Ивайло Каменов и..
Окръжният съд във Варна пусна на свобода кметът на града Благомир Коцев срещу парична гаранция от 200 хил. лв. (102 258 евро). Преди съдът да се произнесе, пред сградата се събраха негови привърженици и симпатизанти на “Продължаваме промяната”,..
Минути преди в Народното събрание да започне второто – финално, четене на държавния бюджет за 2026 г., лидерът на най-голямата парламентарна сила ГЕРБ-СДС, Бойко Борисов, спря процедурата, връщайки проектозакона за преработка с думите: "докато не се..
Една област в най-бедния регион в ЕС, каквато е печалната слава на българския Северозапад, успява да се нареди в челната тройка в страната ни по степен..
В програмата на Радио България на 26 ноември слушайте: 01:38 – Актуално от България и сънародниците по света 12:48 – Даниела..
Минути преди в Народното събрание да започне второто – финално, четене на държавния бюджет за 2026 г., лидерът на най-голямата парламентарна сила..