Опознаването на непознат език, история и култура поражда близост – независимо дали в основата ѝ стои научен интерес, обикновено любопитство или случайна среща. А когато този досег с чуждото духовно наследство прерасне в професионален път, той не само разширява нечий личен кръгозор, но има силата и да въздигне цял един народ.
Според учените българистиката играе основна роля както при изграждането на съвременния образ на България, така и за мястото ѝ в развитието на европейската и на световната цивилизация. За съжаление, заради новите геополитически реалности в последните няколко десетилетия се наблюдава понижен интерес към тази научно-изследователска област от страна на чуждестранните изследователи, установяват те. Един международен академичен форум от последните дни обаче възроди надеждата, че българистиката все още има място в университетите – не само на Стария континент, но също в Азия и Америка.
Конференцията "Българистиката извън Европа – предизвикателства и перспективи", организирана от Съвета за чуждестранна българистика към БАН, събра на онлайн среща представители българистични центрове в Япония, Китай, Южна Корея, Съединените щати и Канада. Проф. Анисава Милтенова от Института за български език на БАН разказва за установената практика в изучаването на българския език и култура в Азия и Северна Америка, датираща от втората половина на ХХ век:
"В Китай българистичните изследвания и интересът към преподаването на български език имат дълга история, която започва през 1961 г. в Пекин. До днес българистика там са завършили 229 възпитаници с бакалавърска степен и други десет с магистърска. Интересни контакти имаме и в Япония– в Сапоро съществува специален център за научни изследвания, където се провеждат научни посещения, обмен на учени. И в Китай, и в Япония интересът е предимно към средновековния период на българския език и литература. Традицията на средновековните текстове е някак много близо до тяхното разбиране и култура и тези текстове не само се изучават, но и превеждат. Същото е и в Южна Корея, където редовно имаме лектори в Университета за чуждестранни изследвания "Ханкок" в Сеул. Тук трябва да включим също Северна Америка с нейната Асоциация по българистика, създадена през 1971 г."
Проф. Анисава Милтенова казва още, че българистите са нашите посланици по света.
"Всъщност образът на България достига до отделните държави чрез българистиката – изтъква тя. – Тези учени представят лицето на страната ни в областта на историята, езика, литературата, преводите, чрез съставянето на антологии от произведения на български писатели от далечното Средновековие до съвременността, различни видове участия в общи конференции и работни срещи, обмяна на теми."
Министърът на околната среда и водите Манол Генов обяви за защитени две вековни дървета, всяко от които е на приблизителна възраст 200 години, съобщиха от ведомството. Едното е от вида бял бряст (Ulmus laevis) с обиколка на стъблото 4,00 м и..
В деня, в който православната църква празнува Събор на свети архангел Михаил, в Националния археологически резерват "Деултум-Дебелт" ще бъдат отбелязани 1160 години от покръстването на българския народ. На събитието ще присъстват..
В събота минималните температури ще са от 7 до 12°, в София ще е около 8°. В сутрешните часове на места в равнините видимостта ще бъде намалена. Преди обед валежите временно ще спрат. През втората половина на деня от запад на изток отново ще..
В сряда минималните температури ще са от 4 до 9°, в София ще е около 2°. Вятърът ще отслабне и ще стихне и на много места в низините и котловините ще бъде..
Размерът на средния осигурителен доход за страната за септември 2025 г. е 1882,97 лв., а размерът на средномесечния осигурителен доход за страната за..
По покана на член-кореспондента на Папския комитет за исторически науки доц. д.н. Кирил Карталов на 12 ноември от 17,30 ч. лекция в зала "Марин Дринов" на..