Опознаването на непознат език, история и култура поражда близост – независимо дали в основата ѝ стои научен интерес, обикновено любопитство или случайна среща. А когато този досег с чуждото духовно наследство прерасне в професионален път, той не само разширява нечий личен кръгозор, но има силата и да въздигне цял един народ.
Според учените българистиката играе основна роля както при изграждането на съвременния образ на България, така и за мястото ѝ в развитието на европейската и на световната цивилизация. За съжаление, заради новите геополитически реалности в последните няколко десетилетия се наблюдава понижен интерес към тази научно-изследователска област от страна на чуждестранните изследователи, установяват те. Един международен академичен форум от последните дни обаче възроди надеждата, че българистиката все още има място в университетите – не само на Стария континент, но също в Азия и Америка.
Конференцията "Българистиката извън Европа – предизвикателства и перспективи", организирана от Съвета за чуждестранна българистика към БАН, събра на онлайн среща представители българистични центрове в Япония, Китай, Южна Корея, Съединените щати и Канада. Проф. Анисава Милтенова от Института за български език на БАН разказва за установената практика в изучаването на българския език и култура в Азия и Северна Америка, датираща от втората половина на ХХ век:
"В Китай българистичните изследвания и интересът към преподаването на български език имат дълга история, която започва през 1961 г. в Пекин. До днес българистика там са завършили 229 възпитаници с бакалавърска степен и други десет с магистърска. Интересни контакти имаме и в Япония– в Сапоро съществува специален център за научни изследвания, където се провеждат научни посещения, обмен на учени. И в Китай, и в Япония интересът е предимно към средновековния период на българския език и литература. Традицията на средновековните текстове е някак много близо до тяхното разбиране и култура и тези текстове не само се изучават, но и превеждат. Същото е и в Южна Корея, където редовно имаме лектори в Университета за чуждестранни изследвания "Ханкок" в Сеул. Тук трябва да включим също Северна Америка с нейната Асоциация по българистика, създадена през 1971 г."
Проф. Анисава Милтенова казва още, че българистите са нашите посланици по света.
"Всъщност образът на България достига до отделните държави чрез българистиката – изтъква тя. – Тези учени представят лицето на страната ни в областта на историята, езика, литературата, преводите, чрез съставянето на антологии от произведения на български писатели от далечното Средновековие до съвременността, различни видове участия в общи конференции и работни срещи, обмяна на теми."
"Много малко му трябва на човек, за да създаде условия за това да бъдем заедно" – думите са на младия Станислав Грозданов и се превръщат в движеща сила за "събуждането" на едно българско село в разгара на футболното лято на Стария континент. Само на..
На 26 юни всички хора по света са приканени да изразят своята съпричастност и активна позиция в битката с разпространението на наркоманията. По повод Международния ден за борба със злоупотребата и с нелегалния трафик на наркотици,столични..
В сряда, 26 юни, ще бъде предимно слънчево. Следобед над западната половина от страната ще се развива купеста и купесто-дъждовна облачност и на места ще има краткотрайни валежи, гръмотевични бури и условия за градушки. В планинските райони..
Едно от висшите училища у нас, което предлага специалности с възможност за обучение на френски език, е Нов български университет (НБУ). Сред тях са..
"Много малко му трябва на човек, за да създаде условия за това да бъдем заедно" – думите са на младия Станислав Грозданов и се превръщат в движеща сила..
В сряда, 26 юни, ще бъде предимно слънчево. Следобед над западната половина от страната ще се развива купеста и купесто-дъждовна облачност и на места..