Поредната порция тежки пътнотранспортни произшествия през последните седмици накара МВР да насочи още повече усилия в посока контрол и превенция на пътния травматизъм.
Дни след встъпването си в длъжност, служебният министър на вътрешните работи Иван Демерджиев обяви тринадесет мерки за противодействие на войната по пътищата на България. Сред тях е въвеждането на т.нар. „линеен подход“ на контрол, в който полицейските служители ще следят за поведението на шофьорите, движейки се заедно с тях. Завишава се и контролът в населените места за неправоспособни или употребили алкохол или наркотични вещества водачи.
Всички тези методи обаче са познати, прилагани са и досега в рамките на кампании, но ефектът от тях е краткотраен. В МВР липсва визия и ясна политика за превенция на инцидентите – смята бившият заместник- министър на вътрешните работи Филип Гунев.
“Политиката в съвременния свят трябва да се базира на някакво знание, да знаеш какви са причините за тези пътнотранспортни произшествия (ПТП), за да можеш да вземеш адекватни мерки – обясни той в интервю за БНР - Видин. – Такова знание в МВР е минимално. Когато имаш едно ПТП, е нужен добър анализ на местата, причинителите, пътните условия в околността. Тази информация ще ни даде добра база, на която да стъпим, но тя липсва. За леките произшествия въобще не се събира добра информация там, където КАТ не се вика. За тежките произшествия, където трябва много институции да идват и да анализират, трябва да се прави много добър анализ, а причините обикновено се свеждат до три-четири – превишена скорост, в редки случаи причината е в инфраструктурата и неизправността на превозното средство.
Когато един министър получи анализ на полицията за пътната безопасност, тя се свежда до суха статистика, която казва в коя област има повече или по-малко произшествия, но какви са причините – не ги знаеш. Съответно и мерките, които взимаш, са едни и същи: повече контрол, повече и по-високи глоби, но дали повече контрол ни трябва за неправилни изпреварвания и дали повече глоби ние налагаме за тях, защото сме установили, че това е водеща причина, такава идея просто нямаме.“
Министерството на вътрешните работи обаче не е единствената институция, призвана да следи и да се грижи за безопасността на пътя. Затова и отговорността не бива да пада изцяло върху служителите на реда – убедена е Диана Русинова от Европейския център за транспортни политики.
“Самият факт, че в момента се изкарват почти всички налични сили и ресурси на полицията в крайна сметка е някаква възможност за подобряването на ситуацията с пътната безопасност, но липсва координация между институциите, грижещи се за безопасността ни на пътя” – обясни Русинова и допълни:
“Органът, който е натоварен да извършва тази координация и контрола на тези единни действия, да ги изработи и предложи, е Държавната агенция по безопасност на движение по пътищата. Тя в момента е пряка дирекция към министъра на вътрешните работи, но продължаваме да виждаме системни пропуски, за които непрекъснато сигнализираме. Анализи за тежките пътно-транспортни с млади водачи и с обществения превоз на пътници и товари, не са изготвяни от 2019 година.”
Кризата с пътната безопасност достига неприемливи нива – смята и директорът на Института по пътна безопасност Богдан Милчев:
"Трагичното състояние на нашите пътища задълбочава кризата, докато тя не стигне нива, които според мен са неприемливи. Само от началото на август досега са загинали повече от 15 човека. Това е два пъти повече от същия период на миналата година. Ако нещата не бъдат нормализирани и не се предприемат спешни действия, ние ще се върнем към нивата от 2019-та година, което ни връща назад, вместо да се развиваме напред. Аз лично не виждам светлина в тунела.”
По думите му, нужен е екшън план, който сега и веднага да покажe някакъв резултат. Но, каквито и мерки да вземат институциите, важно е да знаем, че отговорността за живота ни на пътя е основно в наши ръце и да шофираме с повишено внимание.
Съставил: Йоан Колев
Двама уредници в Природонаучния музей в Пловдив отпътуваха в посока Южния полюс като част от 33-та българска антарктическа експедиция. Целта на пътуването на Кристиян Владов и Стефан Кюркчиев е обогатяване на колекциите на музея, а така също бъдещи..
Деана Хааг е родена в Кливланд, щата Охайо. Израства с мечти за приключения и нови хоризонти. Завършва специалност "Изящни изкуства" в колежа Уитънбърг в Охайо, но животът ѝ поема в неочаквана посока. В младостта си американката се отличава с..
В сряда, над по-голямата част от страната облачността ще е значителна, временни разкъсвания ще има преди обяд над Западна България. На отделни места, в Източна България и планинските райони, ще превали съвсем слаб сняг. Ще духа до умерен, в източните..
В средата на януари т.г. осем български културно-просветни сдружения от Босилеград, Цариброд, Звонци, Враня, Пирот и Ниш изпратиха открито писмо до..
На 6 февруари се дава официален старт на работата на тунелопробивната машина "Витоша" за разширяване на Линия 3 на столичното метро към квартал..
В "България днес" на 6 февруари опитваме да разберем как опитите на властите в съседна Сърбия да докажат съществуването на т.нар. "шопска нация"..