За осма поредна година Българското национално радио събра журналисти от националните и регионалните си програми в майсторски клас по радио журналистика. Колегите ни бяха избрани чрез конкурс, за да се обучават по учебната програма към квалификационния отдел на Европейския съюз за радио и телевизия – EBU ACADEMY. Днес те успешно завършиха обучението си, обогатени с нови знания и опит.

"Аз мисля, че за всички, независимо на каква възраст са, е необходимо да си сверят часовника – отбелязва журналистката Светлана Дичева от програма „Хоризонт“ на БНР, лектор в Академията. – Да видят какви са качествата на техните колеги, в каква посока мислят, какви нови идеи могат да се появят, за да се възползват от тях и да обогатят собственото си присъствие пред микрофона. Новите идеи са нещо много важно, промяната – също, защото светът наоколо се развива бясно. Всичко се променя и ние трябва да се нагаждаме към това, понякога дори като журналисти да се опитваме да бъдем две крачки преди събитията. Особено сега, след пандемията осъзнахме колко е важно да се чувстваме като едно цяло, като един екип, като част от Голямата къща на Радиото. Всички създаваме онова чувство за заедност, което ни помага и да съхраним нашето здравомислие. Чувството за заедност е едно от най-важните, които трябва да поддържаме и Радиото спомага изключително много за това важно усещане."

По думите на Светлана Дичева Академията помага на всички да придобият малко повече самочувствие. "Всеки един има своята индивидуалност и тя допринася за общата картина от гласове" – отбелязва тя.

За уникалността на съдържанието, което предлага Радио България принос имат и нашите колеги, които през годините са усъвършенствали уменията си в БНР Академията. В осмото ѝ издание участваха Айлин Топлева от гръцката ни редакция и Мария Стоева от френска редакция:

"Академията на БНР беше изключително предизвикателство за мен, не мога да го крия – споделя Айлин Топлева. – Кандидатствах, знаейки че ще ми е трудно, но имах желание да разбера как работи Радиото отвътре, какво е да създаваш радиосъдържание. Аз съм абсолютно начинаеща, без опит в журналистиката, а и страшен интроверт и на моменти наистина беше едно превъзмогване на себе си, но съм доволна от крайния резултат, от знанията, които придобих, опита и чудесните хора, с които се запознах – както колегите курсисти, така и лекторите, които са изключителни професионалисти."

Според Айлин да правиш Радио е трудно, особено по високите стандарти, които се поддържат в Българското национално радио. А това, което ѝ харесва в нашата медия е, че има огромно разнообразие от радиопрограми, от предавания, където човек може да намери мястото си. "Моето, със сигурност, е в Радио България", отбелязва Айлин и добавя: 

"Най-интересната част от Академията ми беше модулът "Интервю". Това е жанр, който изглежда лесен, но не чак толкова, има своите тънкости и трябва да се научиш да задаваш правилните въпроси и да водиш разговора. С интервюто можеш да накараш човек да разкаже дори най-съкровените си истории, а аз харесвам тези истории, които са от първо лице. Другото, което ме грабна е, че дори да мислиш, че познаваш даден човек безкрайно добре, може да откриеш още нещо за него, да достигнеш по-дълбоко, ако успееш да му зададеш правилните въпроси." 

Подобни са впечатленията и на Мария Стоева от френска редакция, за която Майсторският клас на Академията е опит, който приобщава към БНР и дава цялостна представа за програмите му:

"Запознах се с различните аспекти на радиожурналистиката – неща, които не правим много често в чуждоезиковите редакции на Радио България. Беше много интригуващо да направя репортаж, да го замисля и след това да го монтирам. От друга страна се почувствах по-приобщена към БНР. Запознах се с колеги от различните програми, в т.ч. и от регионалните, и така се срещнах с различни разбирания и подходи към Радиото, доколкото всеки един от тях има своя неповторим опит. Особено ми допадна практическият проект, нещо като дипломна работа. Трябваше да запишем подкаст по тема, която ни беше интересна и това ми се стори изключително въодушевяващо да гледам на него като личен, творчески проект. Единственото тъжно нещо е, че академията приключи. Толкова много ми допадна взаимодействието с другите и откриването на нови неща и се надявам под някаква форма това на не свършва, а да продължи.“

А ето какво какви са впечатленията на Светлана Дичева за двете момичета от Радио България:

"Не само, че са много интелигентни и внимателно слушат и се учат, но и са доста полифонични, което означава, че биха могли да влизат в много разнообразни роли. Радиото дава всички тези възможности – да водиш, да правиш интервюта, репортажи в много и различни области, а те показаха, че го могат, както и да се усъвършенстват. А това е много важно за един журналист – да се учи докато е жив."

Снимки: БНР, архив, pixabay