На 9 декември православните християни честват зачатието на св. Анна – майка на Богородица, потомка на Аароновия род.
Както е записано в житието на светите богоотци Йоаким и Анна, те дълги години нямали деца въпреки своя праведен и скромен живот.
Анна и Йоаким постоянно отправяли молитви към Бог да ги дари с рожба. Един ден Ангел Господен се явил пред Анна и я известил, че ще роди дъщеря Мария за спасението на света. Чувайки тези думи, тя дала обещание, че ще посвети момичето на Бога. Сторила го, заедно със съпруга си, въвеждайки 3-годишната си дъщеря в храма.
Народният празник на същата дата се нарича Света Ана Зимна, както и Анино зачатие, Анино зачакье, Янино зачатие, Анинден, Аньовден. А светицата се приема за покровителка на бременните, на майчинството и децата, на брака и семейството, закрилница на девиците, вдовиците и бременните жени.
Според поверието от днес започват родилните мъки на майката на Богородица. Затова младите и бременните жени не трябва да работят, за да родят по-лесно. В традиционния ни календар празникът се свързва и с нарастването на деня, тъй като по стар стил е бил отбелязван в най-краткия ден от годината (22 декември), след който денят започва да нараства ˮс по едно просено зърно“. В някои селища на Северозападна България вярвали, че на 9 декември завършват Вълчите празници – период опасен и пълен със забрани. В Търновско майките не работели, за да не боледуват децата им.Народът ни вярвал, че на Света Ана Зимна магьосниците могат да свалят месечината от небето и я издояват, за да увеличат млякото на своя добитък или пак с магии да откраднат способността на кокошките да снасят яйца. Ето защо затварят домашните птици, а кравите предпазват, като мажат виметата с чесън. В тези езически ритуални действия има място и за мъжете – те не трябва да излизат извън селото, защото има опасност да ги омаят самодиви. На много места запалвали купчини с тор, за да прогонят злините. Жените раздавали за здраве жито и варена царевица.
Традиционната трапеза на този ден е постна, защото празникът попада в периода на Коледните пости. Своя имен ден посрещат и всички, които носят имената Анна, Анка и др.
Сега ви предлагаме песента „Анче ле“: „Анче ле, бяло момиче, пролетно кокиче… Стани ми, Анче, отвори. Две думи сладки да кажа, две думи сладки, любовни. Хайде, Анче, да се вземем, че сме си лика прилика като два стръка иглика…“ Пее Кайчо Каменов – един от най-известните народни изпълнители от близкото минало.
Снимки: архив, Pixabay
Четиринадесетото издание на Международния фолклорен фестивал “Шопски наниз” ще се проведе на 19, 20 и 21 април 2024 г., в Народно читалище "Иван Вазов-1947" в гр. Костинброд. Към събитието се канят да се присъединят и българите от Сърбия, съобщава..
Празникът на сланината и греяната ракия събра в планинския град Априлци хиляди гости от цялата страна. “ Тези два дни ще бъде пълно с песни и танци, греяна ракия, препечена сланинка. Празникът е повод хората да видят каква невероятна природа имаме и..
Ден след празника на лозарите и винарите Трифон Зарезан, в Дряновското село Гостилица самодейците от местното читалище пресъздават народния обичай "Ялова понуда". Празникът е наситен е с много зрелищност и изненади и е посветен на раждаемостта. Жените..