На 3 март започна петата поред предсрочна предизборна кампания за последните 2 години у нас. Провалените опити за съставяне правителство, както и разногласията около промените в Изборния кодекс, които позволиха в секциите с над 300 избиратели да се гласува смесено – на машина и с хартиена бюлетина, повишиха скептицизма на хората към изборния процес. Такива са изводите от проучване на социологическа агенция „Екзакта“, проведено в периода 30.01-4.02.23 година сред 1050 пълнолетни българи в 70 населени места.
Според изследването, всеки трети от интервюираните смята, че хората не гласуват, защото са разочаровани, обезверени и уморени от избори, а всеки пети изпитва силна нетърпимост към политическия елит, което демотивира българите да гласуват. От друга страна, 14% от анкетираните заявяват, че хората не гласуват, защото не могат да изберат партия, която да подкрепят, а 13% вече не вярват, че изборите биха могли да променят нещо – както в страната, така и за тях лично. В същото време, 7% са на мнение, че расте недоверието към честността на вота, изборите се възприемат като предрешени и манипулирани, а гласуването се обезсмисля. Други 7% изпитват трудности с машинния вот и се съмняват в достоверността на резултатите от машината в края на изборния ден.
„Много съм разочарована от всички. Установявам, че те мислят предимно само за себе си и после за хората, а трябва да бъде първо за народа“ – заявява жена от Смолянско в анкета на кореспондента на БНР за региона Радостина Чернокова.
Вместо отговор, мъж от региона отговаря с цитат от Христо Ботев:
„Лъжа и робство в таз пуста земя царува!“ Той го е казал и аз не мога да го сторя по-добре. Всички лъжат и мажат!“
В столицата мненията са сходни:
„От две години престанах да се информирам по всякакви политически въпроси и вероятно няма да гласувам. Наслушал и нагледал съм се на всякакви манипулации. Едва ли аз съм човекът, който в последния момент може да си промени мнението и да избере да гласува конкретно за някого“ – категоричен е мъж на средна възраст. На въпроса доколко предизборните дебати биха помогнали на избирателите да направят своя избор, друг допълва:
„За мен не са толкова важни, защото обикновено акцентират върху ораторското майсторство и харизмата, а не толкова върху програмата, която защитават кандидатите за народни представители. Не липсват и скандали, които също нямат нищо общо с политическия процес и проблемите на хората.“
Умората сред избирателите е видима и обоснована – убеден е преподавател по публични комуникации в Нов български университет проф. Росен Стоянов.
"Писва им от това да дават своя вот за един или друг и поради желанието на политическите партии да нажежат пространството със своите противопоставяния. Може би пък някои от по-големите играчи се радват на по-ниската активност и печелят от това своите политически дивиденти, защото участват само твърдите ядра, които са по-лесно достижими и манипулирани“.
Пряко следствие от това е и все по-високият процент на онези, които съзнателно не желаят да упражнят своето право на глас:
„Това, което се забелязва в момента е, че основните политически партии насочват своите послания към твърдите си ядра – отбелязва политологът Милен Любенов. – За да има успех една голяма партия, трябва да намери послания и да привлече и колебаещите се избиратели, както и хора, разочаровани от партии и политици, но не и от политическия процес, които трайно не гласуват. Важно за партиите, или поне тези, които искат да управляват, е да има възможно по-висока избирателна активност".
Предстои да видим дали кампанията през следващите 26 дни ще допринесе за това и каква част от избирателите ще получат своето представителство в новото 49-о Народно събрание.
Съставил: Йоан КолевСнимки: ЕПА/БГНЕС-архив
От 9 май до 10 юни 2024 г. в Министерството на вътрешните работи ще работи денонощно открита линия на телефон 02 90 112 98 и имейл izbori@mvr.b g - за сигнали за нарушения или престъпления в изборния процес. Осигурената допълнителна възможност е..
Кметът на Плевен д-р Валентин Христов свиква спешно заседание на всички отговорни структури за почистването и реда в града. Ще бъдат оценени и нанесените щети в областния град след продължителна буря от силен дъжд и градушка вечерта на 8 май –..
120 учени от България и 10 страни по света ще вземат участие в Софийския фестивал на науката. Форумът се открива днес и ще продължи до 12 май в столичния София Тех Парк. Организаторите съобщават, че сред гостите с международно признание, които..
На 11 май – денят, в който православната църква почита Светите равноапостоли Кирил и Методий, в Атина ще се проведе Международен научен форум "Пътят на..
В сряда, 8 май, минималните температури в страната ще са между 9 и 14°, в София 9°. През деня ще е облачно и дъждовно. По обяд и след пладне на много..
Приемайки окончателно изменения в Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия, Комисията за енергийно и водно регулиране набеляза..