Нашият глас е и нашият съюзник по пътя на осъществяване на личните ни цели. Той е нашето емоционалното ДНК, уникален като зеницата на окото ни, обяснява Димитринка Йорданова-Командучи, първият гласов треньор (voice coach) в България. Какви са цветовете на емоциите и как овладяването на вокалните емоции подпомага общуването на децата, растящи в двуезична среда – за всичко това тя разказа пред Радио България.

Ученици от неделното училище "Асен и Илия Пейкови" в Рим вдъхновяват психолога Дими Командучи за проучвания, които подпомагат личностното развитие на деца и възрастни:

"През 2015 година бях поканена в българското училище като психолог от неговия създател Венета Ненкова. Моята задача беше веднъж седмично да водя час с деца от различни възрасти – от 6 до 18 години, с цел да им помогна да започнат да се изразяват по-добре, тъй като някои от тях имаха своите притеснения – припомня си психологът. – Децата са изключително спонтанни и установих, че едно 6-годишно дете носи пълната гама от емоции в себе си, когато се изразява. С помощта на много игри, музика, песни и куклен театър, с тях преминахме една учебна година. Така в края на 2016 се роди методът DIYO – метод за трансформация и анализ на вокалните емоции при хора, говорещи два езика."

Методът, който разработва Дими Командучи действително помага на хората да овладеят и променят своето емоционално състояние, когато им предстои важна среща, изказване или друг вид изява пред публика. Тъй като винаги, когато общуваме, обменяме емоции, е важно да ги разпределим на положителни и отрицателни, обяснява тя:

"Ако при положителните емоции поставим радост, доверие, сигурност, ентусиазъм и любопитство, а при отрицателните – гнева и тъгата, аз им давам по един цвят – пояснява вокалният треньор. – За радост – жълт, на доверието – зелен, сигурност – син, а на ентусиазма – червен. Съществува и още един глас, който нарекох "оранжевият" – гласът на любопитството. При отрицателните емоции черният цвят е за гласа на гнева, а сивият – тъгата и меланхолията. Истината обаче е, че най-много общуваме с нашия вътрешен глас, затова му дадох белия цвят. Гласът има своите изразни средства, които нарекох "азбука на гласа". Тя включва пет елемента – сила, тон, темпо, ритъм и усмивка. Когато ги смесим по различен начин, ние създаваме различни вокални емоции."

Независимо дали работи с малки деца или с възрастни хора, г-жа Командучи винаги им казва: "Слушайте сърцето, когато говорите с някого, не слушайте главата". Методът, който тя разработва, подпомага работата ѝ с нейни клиенти от бизнеса, търговията, политиката. Вече две десетилетия тя работи в Италия, където животът я отвежда след една екскурзия до Кръстова гора. Посещавайки местността, известна като "Родопската Света гора", Дими разбрала, че там се случват чудеса и се сбъдват мечти. Без да се колебае, си пожелала да живее в чужбина. След няколко дни получила обаждане от приятелка, която я поканила да живее при нея в Сицилия, където да помага с грижите за детето на неин приятел. От тогава до днес тя гради професионалната си кариера и живот между София, Сицилия и Рим. В момента е в България за представянето на книгата си "Твоят глас може да промени живота ти", чиято премиера в Националната библиотека беше организирана от Изпълнителната агенция за българите в чужбина.

Методът за трансформация и анализ на вокалните емоции DIYO не е единственият, по който работи сънародничката ни. В момента вниманието и е ангажирано и с друг проект, който тя нарича "Харизмата на българина" – отново вдъхновен от разговори с децата от неделното училище "Асен и Илия Пейкови" в Рим.

"Помолих децата да напишат съчинение, в което да разкажат за един успял българин, който те познават. Оказа се обаче, че на никого не му се пишеше толкова на български. Тогава разбрах, че трябва да променя нещо в подхода си към тях. След няколко години реших, че всички деца, които са над 7-годишни и ползват телефони, могат да направят това, снимайки видео със своя телефон. Затова създадох проекта "Харизмата на българина", който изследва психологическите и културни ценности на младите българи по света. Той започна през декември 2019 година, непосредствено преди пандемията от Covid-19. За съжаление и досега той е замразен, но се надявам, че и чрез вас ще успея да достигна до повече българи, които смятат, че това е нещо важно и полезно."

Неговата реализация би могла да се раздели на четири части, в които главна роля изпълняват именно учениците. След първия етап на базата на отговори на предварително поставени им въпроси, ще бъде издадена книга, която се казва "Ако искам – мога". Тя ще бъде подарена на всички неделни училища по света.

"Във втория етап децата трябва да подготвят кратки видеа, в които да представят успял българин, който живее в техния град. На тяхна база бих искала да сглобя документален филм, озаглавен "Харизмата на българина", който също да бъде предоставен на българските общности по света, но и на българските училища у нас" – обяснява госпожа Йорданова.

Третият етап от идеята е свързан с изготвянето на още едно видео, посветено на населеното място у нас, където е роден ученикът. В него той може да разкаже легенда или да представи традиция, запазена в населеното място. Целта е зрителите да научат повече за красотата на красотата и историята на България, видяна през очите на децата.

Финалът на проекта ще бъде поставен с организирането на едно голямо събитие, в което ще участват ученици както от България, така и от неделните училища зад граница. Целта му е да ги накара да прекарат време заедно, в което да разберат повече едни за други, да обменят идеи и да създадат приятелства.

И докато всичко това стане факт Димитринка Йорданова-Командучи гледа към следващото предизвикателство – тази есен отваря врати Школа за младежко медийно образование, където тя ще е един от преподавателите. Очаквайте скоро нов разговор с нея по тази тема.

Изпълнение на бесарабската българка Биляна Митева на представянето в Националната библиотека

Чуйте повече в звуковия файл.

Вижте още:

• Българчета от цял свят нарисуваха природните чудеса на родината си

• Българско школо в Рим ще съхранява безценен литературен архив