На въпроса: „Ако можехте да избирате, в кой исторически период бихте искали да живеете?”, 32,6% посочват времето на социализма. 28,1% избират ранната демокрация след 1989 г., сочи представително проучване на Националния център за парламентарни изследвания. Резултатите от изследването "Националното самосъзнание на българите", проведено от 6 до 29 юни, са публикувани на сайта на парламента.

Милеещите по времената преди 1989 г. са живели при социализма. 53% са на възраст над 59 години, 60% са ниско- образованите и 57% крайно бедни. Избралите ранната демокрация са на възраст между 30 и 39 години, с добро образование, висок стандарт на живот, живеят в столицата или в областните центрове.

Като най-разочароващите събития в българската история е посочен преходът от комунизъм към демокрация. Поставен е редом до падането на България под византийска и османска власт.

Като най-славни исторически моменти са определени създаването на българската държава (39.5%) и на славянската писменост (37.1%)

39% посочват Васил Левски за водеща българска фигура, следван от Христо Ботев с 28%.

На въпроса: “Какво ви кара да се срамувате, че сте българи?”, 17,1% посочва политиците. 14% от българите не се гордеят с произхода си, като сред тях преобладават роми или турци.

Като най-важни събития след промените през 1989 г. са посочени членството в ЕС – 38,6%, и НАТО – 16,1%. Одобрението за членството в ЕС намалява с 11,4 на сто до 51,6%.  56,5 на сто от анкетираните не одобряват влизането в еврозоната.

След войната в Украйна подкрепата за Русия е спаднала от 29,9% през 2013 г. до 14,7% през 2023 г.