България е европейски лидер в слънчогледопроизводството, но суровината не достига за преработвателните мощности

България, заедно с още 4 европейски държави – Полша, Унгария, Румъния и Словакия, настояват да бъде удължена до края на годината забраната за внос на украински продукти. Петте държави настояват за гъвкавост на списъка на ограничените продукти за внос, като фокусът на България е върху слънчоглед, нерафинирано олио и сухо мляко.

По данни на Евростат, страната ни е лидер в производството на слънчогледово семе в ЕС за 2022 година. Тогава България е произвела 2,117 милиона тона от тази суровина, което се равнява на 23% от цялата продукция на ЕС. Останалите две държави, които допълват челната тройка на производителите са Румъния и Франция. Въпреки това обаче, от Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти у нас алармираха за необходимост от спешни мерки във връзка с осигуряване достъпа до суровина на маслопреработващата ни промишленост, в т.ч. и отпадането на забраната за внос. В писмо до министър-председателя те твърдят, че България "изпитва и ще изпитва системен недостиг на маслодайни култури собствено производство заради непрекъснато увеличаващия се преработвателен капацитет в страната (към момента 3,5 млн. тона годишно за маслодобив и 1 млн. тона за производство на белен слънчоглед)". Според тях има спекулативно задържане на слънчоглед от българските производители, което в последните няколко месеца е довело до намаляване и спиране на работата на цялата преработваща промишленост поради липсата на суровина".

Българските земеделски производители са поставени под огромен натиск от редица предизвикателства, твърди от своя страна председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Илия Проданов. По думите му, високата себестойност на продукцията и ниската изкупна цена от една страна, а от друга – влошените климатични условия, водят до свиване на добивите. Затова е категоричен, че "прекратяването на забраната за внос на четирите земеделски стоки – пшеница, царевица, рапица и слънчоглед от Украйна е неприемлив вариант".

Напрежението между производители и преработватели на слънчоглед започна миналата година, когато вносът на украинско зърно започна да подбива цените на местното производство. В резултат над 600 000 тона роден слънчоглед от миналогодишната реколта все още е непродаден и залежава по складовете на зърнопроизводителите, въпреки разрешението от страна на Брюксел, България да забрани вноса на слънчоглед от Украйна до 15 септември тази година. Ощетени от забраната се оказаха преработвателите на слънчоглед, които обявиха, че са налага да закриват своите мощности заради недостиг на суровина. Според председателя на Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти Яни Янев обаче, проблемът е различен:

"Слънчоглед има достатъчно, проблемът в момента са по-ниските цени, които се предлагат на пазара, от себестойността на произвеждания слънчоглед, както сме информирани от земеделските производители. Те изчакват изгодната цена – това си е тяхно право."

По думите на производителя, за да оцелее браншът е необходимо е да се съобразява със случващото се по света:

"Цените на външните пазари рефлектират силно върху тези на слънчогледа и слънчогледовото олио у нас. От произведените около 2 милиона тона слънчоглед у нас, вътрешната консумация е в порядъка на 250 000 тона, а всичко останало остава за експорт."

Що се отнася до произхода на слънчогледа и цените, на които би могъл да бъде преработен, Янев е категоричен:

"Ние разчитаме основно на българския слънчоглед и предлагаме цени, на които бихме могли да преработим тази суровина и да изнесем продукти. В момента цените на българския пазар, които биха могли да се предложат, са от порядъка на около 770 лв. +/- 10% за тон. Много са динамични нещата."

"Всички трябва да се нагласяме спрямо пазара", категоричен е и зърнопроизводителят Ангел Вукодинов. Той обаче обърна внимание на общата картина в сектора, свързан с преработката на маслата:

"Той е доста монополизиран, а големите структури се опитват да дирижират пазара. Състои се от няколко фирми преработватели, които имат огромни обороти – посочи Вукодинов и допълни: – Постарах се да проверя стойността на оборота за две от тях, които се намират, може би, на първите места и малко по-назад. Оборотите на едната за последните 4 години са пораснали от 500 милиона на 1,5 млрд. лева, а на другата от над 300 милиона до над 600 милиона лева. Тоест имат повече оборот от стойността на произведения слънчоглед."

Зърнопроизводителят се надява забраната за внос на зърнени култури от Украйна да продължи и след 15 септември, тъй като ако влязат още 200-300 или 500 тона украински зърно (пшеница, царевица, рапица и слънчоглед), пазарът, който сега е равномерен, ще се срине с 30-40%.

Текст: Йоан Колев (използвани са интервюта на Веселина Миланова, БНР- „Хоризонт“)

Снимки: БТА, БГНЕС

Споделете

България е европейски лидер в слънчогледопроизводството, но суровината не достига за преработвателните мощности

Зърнопроизводители настояват забраната за внос на украинско зърно да продължи и след 15 септември, за да се избегне срив на пазара

Още от категорията

Знаци от миналото - какво още не знаем за глаголицата?

Транспортната стачка ограничава правото на децата на образование

Изложба представя храни и пития на българите от края на ХIХ век до 90-те години

Знаци от миналото - какво още не знаем за глаголицата?

Центърът за градска мобилност: Без автобуси, трамваи и тролеи и утре

Синдикалисти от ТЕЦ "Марица изток 2" подкрепиха протеста на трите обществени медии

Българско Национално Радио