Изложба представя храни и пития на българите от края на ХIХ век до 90-те години

публикувано на 16.05.25 в 08:20

Снимка: archives.government.bg

Изложба на тема "Храни и пития на българите от ориенталската трапеза до столовата" ще бъде представена днес от 17,00 ч. в изложбена зала "Архиви" на столичната ул. "Московска" № 5, в Държавна агенция "Архиви". Тя ни разказва историята на храните и напитките като част от развитието на България от Освобождението до 90-те години на XX век. Посетителите ще научат как са се произвеждали и продавали храните, каква е била културата на сервиране, кои са били най-посещаваните ресторанти и сладкарници, какви са били любимите храни на популярните личности.

В експозицията са включени над 120 уникални фотографии от 29-те държавни архива в страната, съобщават от Държавната агенция "Архиви".

Изложбата ще бъде част от "Нощта на музеите" на 17 май, а след това остава на разположение на посетителите всеки работен ден до 6 юни 2025 г. от 9 до 17 ч.

Непосредствено след Освобождението в България тече кулинарна революция. В началото маниерите са фриволни. На първия придворен бал през януари 1880 г. "гостите ометоха буфета с баснословна бързина", свидетелства в мемоарите си Константин Иречек. На втория бал пред очите му политикът Марко Балабанов изяжда сам цяла щука. Но банкетната култура бързо се издига и дори провинциалното чиновничество започва да дава изискани обеди и вечери. В крайдунавските градове наред с черен хайвер и печени пилета задължително се поднася модното тогава ястие "чига майонеза".

В големите градове идват много чужденци – австрийци, чехи, италианци, които донасят със себе си европейски маниери в сервирането. Поднасят се гулаш, бифтеци, турнедо. Наред с българските вина, наричани според произхода им (черно кюстендилско, карабунарско, станимашка малага и др.) се появяват и вносни френски, токайски и мозелски вина.

Най-знаменитото заведение на Третото царство си остава сладкарница "Цар Освободител" пред Руската черква – истински клуб на знаменитостите от литературната, художествена и научна сцена. Открива я през 1908 г. завърналият се от Америка македонец Коста Стоянов. До затварянето ѝ през 1947 г. в нея прочутото "кафе синджирлия" пият Елин Пелин, Сирак Скитник, Асен Златаров, Йордан Йовков, Елисавета Багряна, Иван Милев, Илия Бешков, Светослав Минков и др. Сградата ѝ е окончателно разрушена през 1977 г.

Редактор: Миглена Иванова
Публикация: Десислава Семковска
Снимки: archives.government.bg

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!