Два протеста, обявени за един и същи ден (19 септември) в София диктуваха дневния ред на правителството, а и на обществото ни от началото на тази седмица. За разлика от друг път, и двата бяха не с политически, а изцяло с искания за финансова подкрепа от страна на държавата. Става въпрос за сектори, които дават поминък на стотици хиляди българи, но въпреки това оставени да се развиват хаотично и без защита и стратегия от страна на държавата.

Единият сектор е въгледобив и енергетика, който в момента е основният потърпевш по пътя към установяване на зелена икономика, но от справедливото преструктуриране на мините до голяма степен зависи и стабилността в държавата. Вторият сектор, който излезе на национален протест пред сградите на властта в София е този на земеделците, засегнат най-вече от вноса на по-евтино жито, слънчоглед и други суровини и продукти от Украйна. Недоволството на земеделците обедини производители от всички браншове (с изключение единствено на тези, заети с оранжерийно производство). Още в понеделник – 18 септември, те започнаха да струпват тежка земеделска техника на основни пътни артерии на страната, като кръговото кръстовище край гр. Сливен, където минава трафикът между Северна и Южна България. В утрото на 19 септември близо 600 трактора и комбайни чакаха на входа на столицата, за да се включат и блокират трафика на големия град.

До ескалация на напрежението обаче не се стигна. Представителите на браншовите организации в земеделието и синдикалните представители на миньорите проведоха конструктивни разговори в Министерския съвет и там лично премиерът Николай Денков обеща конкретни стъпки и срокове, с които правителството се ангажира в отговор на протестните декларации.

За производителите на слънчоглед дойде добрата новина, че в близко време няма да има внос на суровината от Украйна, а ще се преговаря за определена квота за внос на слънчоглед за България, която да е съобразена с възможностите на българските преработватели. По отношение на останалите земеделски продукти, засегнати също от вноса от Украйна, Денков увери, че за тях също се водят преговори и е възможно да се потърси двустранна договореност между България и Украйна. 

В отговор на искането за изплащане в кратки срокове на компенсациите за производствени разходи, нараснали заради войната, министър-председателят увери, че държавата има готовност това да стане до 30 септември. 150 млн. лева от тази помощ вече са отпуснати, а останалите 63 млн. са подготвени да бъдат отпуснати буквално до дни – уточни министърът на финансите Асен Василев. С тази помощ земеделците ще бъдат подпомогнати, след като отпадна забрана за внос на зърно от Украйна, а това сега позволява да се гарантират постъпления в бюджета с цел помощ на засегнатите производители.

Още - ще се търсят резерви в бюджета за  целеви помощи в земеделието и, в същото време, да се понижи крайната цена на продукцията, която стига до потребителя – увери финансовият министър. Асен Василев подчерта, че извън проблемите на вноса стават много нерешени въпроси, като грешно структуриране на субсидиите и начините на подпомагане, както и много несвършена работа по цялата верига на себестойност на земеделската продукция.

Представителите на браншови организации в земеделието не бързат с оттеглянето на протестната блокада от София, остават да чакат детайли по финансовата подкрепа в земеделието. Те обаче си тръгнаха с надежда след срещата в МС, тъй като, по думите им,  за пръв път усещат загриженост и желание да се решават бързо проблемите от страна на държавата.

Миньорите също успяха да постигнат важни договорености по исканията от протестната си декларация. Ще има Национално споразумение за справедлив преход, в което детайлно държавата се ангажира да обезпечи финансово всички социални и екологични проблеми, които ще възникнат от затварянето мините и въглищните централи и то да обхваща периода до 2038г.

Ключов момент е основаване на Държавно предприятие за конверсия на въглищните райони, по подобие на Държавното предприятие, създадено при затварянето на четири блока от атомната електроцентрала „Козлодуй“. Целта е то да дава работа на всички миньори, енергетици, инженери, конструктори, останали без работа заради промените в отрасъла. По мнение на специалисти от КНСБ това предприятие ще е нужно и след 2038г., защото и след това продължават  дейностите по рекултивация и трансформация на въглищните мини. Средства за тази дейност обаче няма как да дойдат по линия на Европейски фондове, затова министър-председателят Николай Денков пое ангажимент от името на държавата към миньорите и енергетиците и до 15 октомври ще бъде факт исканото от тях Държавно предприятие за районите на Перник, Кюстендил и Стара Загора.