Със запалването на огньове и танцуване на хора край тях в нощта на 13 срещу 14 януари започва празника Сурва. Заради силата и непреходността на маскарадната традиция, обичаят е обявен от ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство на човечеството.
Хората и ритуалните огньове благославят земята и людете за по-добър живот, като прогонват лошотията. Юношите възмъжават, когато играят на Сурва.
Хилядолетният обичай е най-чаканият и най-ревностно пазен в региона, предаван от баща на син. Всяка година маските и костюмите се обновяват. Маскират се момците, но вече го правят също деца, мъже и жени. Сред маскираните дружини задължителни персонажи са „водачът”, „младоженците”, „свещеникът”, „мечката с мечкар”, разказват от Етнографския музей в Перник.
"В обширен регион в Северна България конникът св. Тодор се възприема като демоничен персонаж. Народните определения за него звучат по следния начин: овампирчен , вкаракончен или таласъмлия светец… Той посещава забранените през този период..
В българската библиотека "Христо Ботев" в Кишинев беше представена книгата "Човекът в къщата – къщата в живота на човека. Традиционната къща на българите в Република Молдова като част от културното наследство“. Автор на труда е докторът на..
Хиляди хлопки и чанове огласиха Ямбол в 25-ия юбилеен Международен маскараден фестивал „Кукерландия“. Над 2000 хиляди кукери, сурвакари, бабугери, камилари, старци, джамалари и други фолклорни персонажи показват богатството на маскарадната обредност от..
Гостуващата изложба “Богове, символи и древни знаци” от Регионален исторически музей – Враца ще бъде открита на 11 май от 11 часа в Националния..
Разкъсана облачност
Предимно облачно
Ясно