"Всеки има цвят... Ти сподели своя!" Под това мото преминава Международният ден на хората с редки болести, който неслучайно се отбелязва на рядката дата 29 февруари. Защото белязаните с тази тежка съдба дълго време остават невидими – без диагноза, при "отсъстваща" държава, затворени със себе си и болестта. В последния февруарскиден те заявяват своя цвят в богатия на багри свят, където всеки прибавя някакъв нюанс в една дъга на съпричастност, споделеност и надежда.
Според европейския стандарт редки болести са тези, които засягат по-малко от един на 2 хил. души. Предполага се, че у нас броят на хората в подобно състояние надхвърля 400 хиляди. В 80 процента от случаите заболяванията са генетично обусловени, а останалите са резултат от инфекции, алергии, фактори на околната среда. Заради недостатъчни познания редките болести се диагностицират трудно и само 5 на сто от тях засега подлежат на лечение.
Катерина Цветкова е майка на деветгодишния Божидар, който страда от Синдром на Драве – една от най-тежките и резистентни на медикаментозно лечение епилепсии. Детето получава първия си пристъп на четири месеца, докато е болно от варицела.
"Диагнозата на сина ми беше поставена четири години след раждането му чрез генетично изследване в Центъра по молекулярна биология в Медицинската академия – разказва тя. – Някои засегнати от болестта стигат до 300 пристъпа на ден, което отсъстваше при моя син. Може би това дълго време заблуди невролозите в установяването на диагнозата."
За да поддържа сина си във възможно най-добро състояние, майката е принудена да внася контрабандно, по думите й, лекарства, които не са одобрени у нас и затова липсват в аптеките. "Вземам рецепта, изпращам я на една приятелка в Германия и тя ми ги купува. Невролозите у нас много добре знаят, че има медикаменти, които се продават в чужбина с български рецепти", обяснява Катерина Цветкова.
За съжаление, три четвърти от засегнатите от заболяванията са деца – те се нуждаят от специални грижи, които обаче по никакъв начин не се предоставят от здравната, социалната, образователната система, твърди Владимир Томов, председател на Националния алианс на хора с редки болести.
"Децата изцяло зависят от здравата семейна среда и там, където я няма, трагедията е пълна – добавя той. – Голяма е разликата между тези, които живеят в малки населени места, и останалите, например в столицата. Лечението е изключително скъпо и невинаги то може да бъде платено от родителите. А дори и когато е осигурено, условията са толкова трудни, че в много случаи детето не е възможно да бъде лекувано, защото няма уредена система, по която да стане това."
Между България и западноевропейските държави лежи пропаст в отношението и грижата към хората с редки болести и техните семейства.
"Когато имаш дете с подобно заболяване, освен от лечение, то се нуждае от физиоперапия, от постоянна грижа, но ако тя пада само върху плещите на семействата, техният живот се срива – продължава Владимир Томов. – В другите страни виждаме, че родителите до такава степен са облекчени и се радват на психологическа подкрепа, че те могат спокойно да се развиват, да ходят на работа. Същевременно тяхното дете е обгрижвано по най-добрия начин и на най-високо ниво, въпреки че не може да се придвижва, има специални нужди при хранене и т.н. Всичко това трябва да бъде ангажимент не само на Министерството на здравеопазването, а и на цялото общество."
У нас обаче се акцентира в най-добрия случай върху лечението, осигуряването на дадено лекарство, въпреки че заболелите се нуждаят от адекватни грижи, които да обхващат всички страни на техния живот. Битката със системата отнема 99% от силите на родителите, твърди Катерина Цветкова:
"Най-голямата борба е с институциите– започваме от ТЕЛК и стигаме до детската градина, училището, ресурсните учители, докторите, педиатрите. Детето не може да посещава обикновена детска градина, разбираш след като си го записал, защото е различно, защото нямат медицинска сестра, защото постоянно трябва да бъдеш на разположение, защото пречи на другите деца, макар да може да се социализира. По принцип такива деца ходят в специални училища, където учениците са с различни диагнози, затворени в едно тяхно общество, което не им помага да бъдат по-социални. Битката със здравната система обаче е много по-сериозна, отколкото с училищната."
И понякога бива изгубена още преди влизането в родилния дом, тъй като неонаталният скрининг, по думите на Владимир Томов, е катастрофален. Докато в напредналите страни изследването засяга около 40 заболявания, у нас те са едва три.
"Осемдесет процента от редките болести се наследяват, т.е. има предпоставка да се роди дете с конкретно заболяване, ако родителите страдат от него – казва Владимир Томов. – При нас обаче рисковите групи не се наблюдават, въпреки че такива семейства трябва да бъдат консултирани, на основата на изследвания рискът да бъде оценяван и при необходимост да се предотврати раждането на детето. Защото неонаталният скрининг всъщност е разкриване на заболяването в най-ранния етап от живота. Трябва да търсим начини за предотвратяване на заболяването, а не след това да търсим начини как да се борим с него."
В 25 населени места в цялата страна днес ще бъдат проведени различни мероприятия, които да привлекат вниманието на обществото ни към проблем, който може да засегне всеки човек. "Точно в 13,00 ч. във всички страни от Европейския съюз, включително и България, ще вдигнем ръце в знак на съпричастност с хората с редки болести", казва председателят на Националния алианс на хора с редки болести Владимир Томов в интервю за БНР.
Текст: Диана Цанкова (по интервюта на Таня Любенова от програма БНР "Хр. Ботев")
Снимки: БГНЕС, freepik.com
В Българския културен център в Берлин известната журналистка Кристина Патрашкова ще представи книгата си "Въпреки всичко. Българските писатели в годините на цензурата". Изданието е разказ за историята и съдбата на едни от най-известните български..
Във вторник , 4 фвруари, минималните температури ще бъдат между минус 3 и 2°, в София - около минус 2°. През деня студеният въздух ще обхване цялата страна. По-значителна облачност ще има над южната половина от страната. Главно в Рило-Родопската..
Министърът на здравеопазването Силви Кирилов разпореди цялостен анализ на нормативната уредба в областта на естетичната медицина. Паралелно с това започват и извънредни проверки в цялата страна за нерегламентирани медицински услуги в сферата. До..
Подкрепа за дейността на Института по социални дейности и практики в София е каузата, която ще обедини организатори и гости на превърналия се в..
16 268 са новите българи през 2024 г., става ясно от отчета на комисията към вицепрезидента Илияна Йотова за миналата година. Така за първи път от 4 г...
Част от действащите мобилни мрежи в България ще бъдат изключени през 2025 година. Председателят на Комисията за регулиране на съобщенията Иван Димитров..