Днес се навършват точно 20 години от приемането на България за пълноправен член на НАТО. И ако трябваше решението да бъде взето отново днес – 56% от българите биха гласували страната ни да остане член на Алианса, а 28 на сто са на мнение, че трябва да е извън пакта. Това показват данните от допитване до гражданите на държавите членки на НАТО, поместени в годишния доклад за състоянието на организацията за военно сътрудничество през 2023 година, публикуван преди дни.
Началото
За първи път политическият въпрос за присъединяването на страната ни към Северноатлантическия договор влиза в дневния ред на българския парламент на 23 юни 1990 година. Поставя го тогавашния народен представител от Соломон Паси, превърнал се впоследствие в главен преговарящ за българското членство. На 6 юли същата година с т.нар. Лондонска декларация, държавните и правителствени ръководители на Алианса отправят покана към България да установи редовни дипломатически връзки с НАТО, която страната ни приема седем дни по-късно. Стъпките към издигането на българския флаг редом до останалите държави-членки на Северноатлантическия договор отнемат повече от десетилетие. И пак Соломон Паси, през 2004 година, но вече като министър на външните работи, присъства на извънредно заседание на Северноатлантическия съвет в Брюксел, на което постоянните представители на деветнадесетте страни-членки на НАТО подписват протоколите към Северноатлантическия договор за присъединяване на България, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения. На 29 март 2004 година българското Народно събрание ратифицира тези документи, с което се завършва процедурата по прием на България в НАТО.
Равносметката
Две десетилетия след тази историческа дата потърсихме за равносметка двама експерти по темите отбрана и национална сигурност. Пред Радио България те коментираха предизвикателствата, с които бе ангажиран Алианса през този период, а те не са малко – сред тях са талибаните, Ислямска държава, джихадистите, революциите и т.нар. Арабска пролет, религиозно мотивираният тероризъм, имигрантите и бежанския наплив, хибридните атаки и киберпрестъпността, а и започналият още от 2014г. конфликт в Украйна, който придоби пълномащабни измерения с руската военна агресия преди две години, войната в Близкия изток и напрежението в Червено море.
Категоричен е изводът, че решението за членство в НАТО е ключов момент в най-новата българска история. А ползите за страната ни са в няколко посоки – в икономически, във военен и в политически план, според бившия министър на отбраната Ангел Найденов.
"В политически план ние можем да открием резултатите във факта, че сме пряк участник във формирането на решенията и можем да влияем върху развитието на политиката за сигурност и за отбрана на алианса. Второто нещо е, че ние сме страна, която на практика участва със свои представители във всички политически и военни структури на Алианса, във всички командвания и във всички комитети – посочва Ангелов. – Във военната област на практика България получи и получава най-надеждните гаранции за своята сигурност. А от друга страна, като държава и като въоръжени сили можем да разчитаме на военни способности, които не можем да придобием и да развиваме.
Отделно – в различни мисии и операции извън България за всички години са преминали приблизително 18 000 български военнослужещи. Те са получили и боен опит, и по-високо ниво на оперативна съвместимост, и умения за работа в многонационална среда. Икономическите измерения според мен, се определят от достъпа ни до ресурси и фондове, които позволяват модернизация, в това число и на отбранителната ни инфраструктура, което виждаме.“
Въпреки това обаче, бившият министър на отбраната признава, че не всички реформи в армията ни са положителни:
"На първо място, негативен знак по отношение на армията беше фактът, че средствата, които се освобождаваха в резултат на съкращенията на личен състав и на бойна техника, вместо да се насочват към създаване на модерна, боеспособна и ефективна армия, бяха използвани в други сектори в периода от 2004-5 година насам. Нека да припомним на слушателите, че например в периода 2003-2005 година, нивото на разходите за отбрана на България на надхвърляха 2% и достигаха 2.9% от Брутния вътрешен продукт, след което рязко паднаха. На следващо място бих искал да отбележа, че дори и малкото средства, които се заделяха за модернизиране, не отидоха за създаването на бойни способности и капацитет на видовете и на родовете войски и всъщност модернизацията и превъоръжаването започнаха да се случват в края на този 20-годишен период от членството, който отбелязваме.
Затова и днес, въпреки основанията за по-оптимистичен поглед, проблемите отново са закъснялата модернизация, технологичната изостаналост и недостига на личен състав. Отново стигаме до изводите, че задачите на армията не могат да бъдат изпълнявани в пълен обем, или ако се изпълняват, то те се изпълняват с определени ограничения."
Найденов изрази надежда, че сроковете за доставка на различните типове ново въоръжение – самолети, патрулни кораби и бойни машини, ще бъдат спазени, а междувременно ще бъдат създадени и необходимите условия за приемането им на въоръжение.
Председателят на Софийския форум за сигурност Йордан Божилов припомня, че освен получаването и усвояването на новата техника, важен въпрос за оперативната съвместимост на българската армия остава и привличането на нови попълнения в личния състав:
"Набирането в армията, когато икономиките се развиват, когато частният сектор може да даде повече възможности, наистина е предизвикателство. Затова ние трябва да помислим как да се повишат заплатите, как да се направи службата в армията по-привлекателна за хората? Как да се издигне нейното значение в обществото, за да могат да идват повече млади хора. И отново ще кажа, че не става въпрос само за влизането. Въпросът е тези хора да бъдат мотивирани и ние наистина да имаме гаранцията, че ще изпълнят това, за което са там – своят войнски дълг. Ето защо е необходимо наистина визионерско мислене и много важно – изискват се постъпателни ходове и консолидация на политиките, да има дългосрочни програми, които да бъдат приети от всички политически сили, за да не допускаме движение напред-назад. Военните способности се градят с десетилетия, няма как да се изградят за кратко време.“
Снимки: БГНЕС, Министерство на отбраната, US Depertment of Defense
"След днешното гласуване за председател на Народното събрание "Продължаваме промяната" поиска оставките на Даниел Лорер и Явор Божанков", написа на Фейсбук страницата си съпредседателят на партията Кирил Петков. Три гласа не достигнаха, за да бъде..
Лидерът на "ДПС – Ново начало" Делян Пеевски даде заявка за премиерския пост. "Когато ние сме първа партия, аз ще направя правителство", заяви той в кулоарите на Народното събрание. "Ако българите дадат отговорност на "ДПС – Ново начало" да състави..
Председателят на ГЕРБ Бойко Борисов отново заяви, че печелившата формула за съставяне на редовно правителство е то да бъде подкрепено от ГЕРБ-СДС, "Продължаваме промяната" – "Демократична България", "БСП – Обединена левица" и "Има такъв народ". Той обаче..
Оцеляването на милиони хора по света, живеещи в условията на войни, глад, болести и безмерно отчаяние, ежедневно е поставено на карта. Нерядко..
Председатели на Общински съвети от Кюстендилска област се събраха на граничната гара Гюешево, за да декларират желанието си за ускорено..
Тази вечер за първи път пред родна публика оперната прима Соня Йончева представя рецитала си „На една звезда“ в зала „България“. Концертът е част от втория..