Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Членството на България в НАТО – 20 години по-късно

Ангел Найденов, бивш министър на отбраната: Направените реформи невинаги бяха с положителен знак за армията

Снимка: Министерство на отбраната

Днес се навършват точно 20 години от приемането на България за пълноправен член на НАТО. И ако трябваше решението да бъде взето отново днес – 56% от българите биха гласували страната ни да остане член на Алианса, а 28 на сто са на мнение, че трябва да е извън пакта. Това показват данните от допитване до гражданите на държавите членки на НАТО, поместени в годишния доклад за състоянието на организацията за военно сътрудничество през 2023 година, публикуван преди дни.

Началото

За първи път политическият въпрос за присъединяването на страната ни към Северноатлантическия договор влиза в дневния ред на българския парламент на 23 юни 1990 година. Поставя го тогавашния народен представител от Соломон Паси, превърнал се впоследствие в главен преговарящ за българското членство. На 6 юли същата година с т.нар. Лондонска декларация, държавните и правителствени ръководители на Алианса отправят покана към България да установи редовни дипломатически връзки с НАТО, която страната ни приема седем дни по-късно. Стъпките към издигането на българския флаг редом до останалите държави-членки на Северноатлантическия договор отнемат повече от десетилетие. И пак Соломон Паси, през 2004 година, но вече като министър на външните работи, присъства на извънредно заседание на Северноатлантическия съвет в Брюксел, на което постоянните представители на деветнадесетте страни-членки на НАТО подписват протоколите към Северноатлантическия договор за присъединяване на България, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения. На 29 март 2004 година българското Народно събрание ратифицира тези документи, с което се завършва процедурата по прием на България в НАТО. 


Равносметката

Две десетилетия след тази историческа дата потърсихме за равносметка двама експерти по темите отбрана и национална сигурност. Пред Радио България те коментираха предизвикателствата, с които бе ангажиран Алианса през този период, а те не са малко – сред тях са талибаните, Ислямска държава, джихадистите, революциите и т.нар. Арабска пролет, религиозно мотивираният тероризъм, имигрантите и бежанския наплив, хибридните атаки и киберпрестъпността, а и започналият още от 2014г. конфликт в Украйна, който придоби пълномащабни измерения с руската военна агресия преди две години, войната в Близкия изток и напрежението в Червено море.


Категоричен е изводът, че решението за членство в НАТО е ключов момент в най-новата българска история. А ползите за страната ни са в няколко посоки – в икономически, във военен и в политически план, според бившия министър на отбраната Ангел Найденов.

"В политически план ние можем да открием резултатите във факта, че сме пряк участник във формирането на решенията и можем да влияем върху развитието на политиката за сигурност и за отбрана на алианса. Второто нещо е, че ние сме страна, която на практика участва със свои представители във всички политически и военни структури на Алианса, във всички командвания и във всички комитети – посочва Ангелов. – Във военната област на практика България получи и получава най-надеждните гаранции за своята сигурност. А от друга страна, като държава и като въоръжени сили можем да разчитаме на военни способности, които не можем да придобием и да развиваме. 


Отделно – в различни мисии и операции извън България за всички години са преминали приблизително 18 000 български военнослужещи. Те са получили и боен опит, и по-високо ниво на оперативна съвместимост, и умения за работа в многонационална среда. Икономическите измерения според мен, се определят от достъпа ни до ресурси и фондове, които позволяват модернизация, в това число и на отбранителната ни инфраструктура, което виждаме.“


Въпреки това обаче, бившият министър на отбраната признава, че не всички реформи в армията ни са положителни:

"На първо място, негативен знак по отношение на армията беше фактът, че средствата, които се освобождаваха в резултат на съкращенията на личен състав и на бойна техника, вместо да се насочват към създаване на модерна, боеспособна и ефективна армия, бяха използвани в други сектори в периода от 2004-5 година насам. Нека да припомним на слушателите, че например в периода 2003-2005 година, нивото на разходите за отбрана на България на надхвърляха 2% и достигаха 2.9% от Брутния вътрешен продукт, след което рязко паднаха. На следващо място бих искал да отбележа, че дори и малкото средства, които се заделяха за модернизиране, не отидоха за създаването на бойни способности и капацитет на видовете и на родовете войски и всъщност модернизацията и превъоръжаването започнаха да се случват в края на този 20-годишен период от членството, който отбелязваме. 


Затова и днес, въпреки основанията за по-оптимистичен поглед, проблемите отново са закъснялата модернизация, технологичната изостаналост и недостига на личен състав. Отново стигаме до изводите, че задачите на армията не могат да бъдат изпълнявани в пълен обем, или ако се изпълняват, то те се  изпълняват с определени ограничения."

Найденов изрази надежда, че сроковете за доставка на различните типове ново въоръжение – самолети, патрулни кораби и бойни машини, ще бъдат спазени, а междувременно ще бъдат създадени и необходимите условия за приемането им на въоръжение.

Йордан Божилов

Председателят на Софийския форум за сигурност Йордан Божилов припомня, че освен получаването и усвояването на новата техника, важен въпрос за оперативната съвместимост на българската армия остава и привличането на нови попълнения в личния състав:

"Набирането в армията, когато икономиките се развиват, когато частният сектор може да даде повече възможности, наистина е предизвикателство. Затова ние трябва да помислим как да се повишат заплатите, как да се направи службата в армията по-привлекателна за хората? Как да се издигне нейното значение в обществото, за да могат да идват повече млади хора. И отново ще кажа, че не става въпрос само за влизането. Въпросът е тези хора да бъдат мотивирани и ние наистина да имаме гаранцията, че ще изпълнят това, за което са там – своят войнски дълг. Ето защо е необходимо наистина визионерско мислене и много важно – изискват се постъпателни ходове и консолидация на политиките, да има дългосрочни програми, които да бъдат приети от всички политически сили, за да не допускаме движение напред-назад. Военните способности се градят с десетилетия, няма как да се изградят за кратко време.“


Снимки: БГНЕС, Министерство на отбраната, US Depertment of Defense 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Унгарският вътрешен министър Шандор Пинтер с българския си колега Атанас Илков, 12 декември 2024 г.

Усилията за опазване на границата с Турция от незаконни емигранти ще продължат

Служебният вътрешен министър Атанас Илков заяви в Брюксел, където той участва в заседанието на Съвета на ЕС по вътрешна политика, че усилията по опазването на границата с Турция ще продължат. "Трябва да се задържи резултатът от 70 на сто намаляване на..

публикувано на 12.12.24 в 13:19

Влиза в сила засилено гранично партньорство между САЩ и България

Министерският съвет одобри засилено партньорство в областта на граничната сигурност между България и САЩ и възложи на министъра на външните работи да подпише и връчи дипломатическа нота на американската страна за това, съобщиха от правителствената..

публикувано на 12.12.24 в 12:06

Часът на Радио България по програма "Христо Ботев" - Брой 30

В брой 30 на предаването слушайте: Българите от Цариброд с намигване към българите в България: „Научете правилно името на града ни!“ – разговор с председателя на общинския съвет на Цариброд Зоран Джуров Българският рапър от Маями De Là..

публикувано на 12.12.24 в 12:00