"Например един работещ в България трябва да работи от януари до 15 април, за да получи сумарно една минимална работна заплата на един работещ в Германия. А ако се сравним с Люксембург, тогава отиваме чак към май месец, за да догоним една минимална заплата там. Когато сравняваме по този начин нашите и техните доходи, ние виждаме колко сме далеч от средноевропейските доходи, при положение че разликата в производителността на труда у нас и в чужбина не е толкова голяма. Ако е посочено, че у нас тя е два пъти по ниска, то съотношението в заплатите е с разлика от пет пъти. Така че разликата в стандарта на живот е фрапираща."
Картината е тревожна и от гледна точка на темповете на растеж на минималната работна заплата. Тя е 933лв. или ½ от средния осигурителния доход за страната, но искането на КНСБ е минималната заплата да бъде адекватна на дохода, необходим за издръжка в момента в България. "Когато тази заплата се доближава до заплатата за издръжка, това означава, че нещо се върши по посока защита на интересите на трудещите се в България" – пояснява Любослав Костов:
"Разликите в цените на малката потребителска кошница – основните хранителни продукти, без които не може в домакинството е също мерило за това, къде сме ние спрямо другите в Европа. В България двайсетте основни стоки, без които не може на трапезата, могат да се купят не повече от 8 пъти с една минимална заплата. В съседна Румъния, където инфлацията е по-голяма от тази у нас, с минимална заплата те могат да се купят 15 пъти, а в Германия отиваме още по-далеч – там работещ на минимална работна заплата може да влезе в супермаркета и да напълни 33 колички с всичките 20 жизнено необходими стоки, включени в т.нар. малка потребителска кошница. А в нея влизат хляб, олио, брашно, ябълки, гориво и тези неща, които ползваме ежедневно. Така че структурата на потреблението е горе-долу една и съща и в България, и в другите страни, само че у нас доходите на 65% от хората не достигат заплатата за издръжка. Положителната тенденция е, че за 1 месец броят на хората с ниски доходи е намалял с около 3 %“.
В тази връзка от КНСБ настояват заплатата за издръжка да продължава да расте, както на тримесечна, така и на годишна база. Тъй като синдикалистите забелязват, че инфлацията в малката потребителска кошница расте с малко над 4% в първото тримесечие, те настояват и в ръст на заплатите за същия период. КНСБ ще преговаря и за необлагаемият минимум върху заплатите, който според лидера на синдиката Пламен Димитров, трябва да бъде в размер на минималната работна заплата (или 933 лв.) и оттам нататък да данъкът да расте в прогресия. Но най-важната синдикална цел засега е доближаване на минималната работна заплата до заплатата за издръжка, която синдикатът ще продължи да оповестява на всяко следващо тримесечие.
Снимки: БГНЕС, БТА
В сряда, 25 септември , ще бъде предимно слънчево. Следобед от запад облачността ще се увеличава. Ще духа слаб до умерен вятър от юг-югоизток, но до вечерта в западните райони ще се ориентира от запад-северозапад. Максималните температури ще..
С отзвука от Деня на независимостта на България, започва днешната програма на Радио България. Ще чуете вдъхновение от думи в размислите и страстите на поета Иван Ланджев, след което ще отдадем заслуженото на модата, но от стомана. За финал ще говорим..
От началото на годината 10,7 млн. чужденци са посетили страната ни, съобщи пред БНР Румен Драганов, директор на Института за анализи и оценки в туризма. Това представлява 5 процента ръст спрямо 2023 година. Според Румен Драганов 2024 г. се..
Животът е същински низ от случайности, които понякога го превръщат в истинска приказка. Една среща по време на българска вечер в дискотека в САЩ променя..
След първия учебен ден за учениците в България – 15 септември – идва ред да започне новата учебна година и за студентите, тъй като повечето висши..
Кодовете на идентичност са основата на генеалогията – наука, която се занимава с родословията, с произхода на човека, с родословните и фамилни връзки...