Приетите в парламента промени в Закона за енергетиката преместиха началото на преходния период на либерализацията на пазара на електроенергия с една година напред във времето – за 1 юли 2025 г. Промените трябва да осигурят постепенна възможност за пълна либерализация на пазара на дребно. Дали и как ще се отрази това на битовите и промишлените потребители на енергия, по-скъп или по-евтин ще е токът, предстои да разберем.

Междувременно една история от Северозападна България ни показва доколко възможен е животът ако избереш да бъдеш независим от някои от доставчиците на обществени услуги, като ВиК и енергодружествата. Главен герой в нея е Зинозин Станев, който от 15 години живее именно така в полето между видинските села Иново и Майор Узуново. Първоначално разполага с едно бунгало и 4 декара земя, които днес са вече 9.

"Харесва ми, аз съм си "и цар, и господар". Не искам да прокарвам ток тук и ще направя всичко той да бъде изцяло мое производство. Или ще е от вятър, или от слънчеви панели, но не искам да съм вързан с никого, а да бъда една малка автономия. Насадил съм декар и нещо с овошки, бадеми, лешници и няколко ореха" – казва Зинозин преди 15 години, когато дава първото си интервю за БНР Видин.

Днес човекът продължава да живее по същия начин, както тогава. Има си агрегат, ветрогенератор, слънчеви панели и кладенец, от който да черпи необходимата вода, но признава, че понякога му се иска в стопанството му да има ток, макар да знае, че монополистите "само си играят с търпението на хората и вдигат цените."

"Аз не съм зависим от тях, обаче ако имах ток, би била по-друга работата, защото ми е необходим за инструментите. Засега се справям, за осветлението, радиото и телевизора ми помагат два слънчеви панела. За водата имам сондаж, но изкопахме и 12-метрова шахта с електрическа помпа, която ползвам основно за поливане."

За хладилник сънародникът ни използва шахтата, а през зимата казва, че не му е необходим. Предстои обаче да приспособи охладител, който да работи на газ. Една от постройките ще му служи за работилница, в която вече има струг. Има самоделен трактор, приспособил е и част от мотопед, към който е закачил ремарке и с него се придвижва наоколо. За самотата признава:

"Свикнал съм и не ми прави впечатление. Аз винаги имам с какво да се занимавам, без значение дали е светло или тъмно. Контакти си имам и задължително ходя до града за 2-3 кафета в седмицата."

Разходите си Зинозин е свел до такива за закупуване на някой уред или препарати за растителна защита. Казва, че няма пенсия и сигурни доходи, но се справя, защото жена му е в Италия. Не се оплаква и е доволен от това, което е постигнал за изминалите 15 години.

"За 15 години толкова. За да бъде всичко наред, се изискват много пари, с които не всеки разполага, но човек трябва да е доволен и на малкото, което има и успее да си го направи сам" – уверен е мъжът, създал своя автономен "остров", независим от монополите.

Съставил: Йоан Колев /по материал на Йорданка Герасимова, БНР-Видин