Като един човешки живот на 90 години, съдбата на столичния храм "Св. Апостоли Петър и Павел" е изпълнена с възходи и неблагополучия, с терзания, но в крайна сметка и със спасение. Това е може би един от най-малко познатите храмове в София и в същото време единственият, издигнат в прослава на двамата първовърховни апостоли – св. Петър и св. Павел, чиято памет Църквата ни възпоменава всяка година на 29 юни.
Строителството на храма в столичния квартал Разсадника започва през 1929 г. Дотогава на това място имало една съвсем малка църква, построена набързо със средствата на бежанците от Македония, които по това време се заселват в тази част на София. Хората, които идвали да се черкуват вече не се побирали в малката църква, затова се взело решение да се построи голям и просторен дом за вярата. За 5 години, от 1929 до 1934 г., на мястото на старата малка постройка вдигнали новата църква, а тя е близо 450 кв. м., с високи куполи и масивно строителство. Още тогава в храма е имало социални дейности, като кухня за бедни и други подобни грижи за християните. Впоследствие обаче идва социализмът и много от дейностите към храма са преустановени. Променя се и обликът на квартала.
Началото на демократичните промени е нов повратен момент за храм "Св. Апостоли Петър и Павел". В началото на 90-те, при разкола в Българската православна църква, той попада в ръцете на разколници, а грижата за сградата и имота е занемарена. През 2004 г., с приемането на нов закон, се поставя край на разединението в Българската църква. Там се казва, че църквата е една и само тя е собственик на всички църкви и манастири в страната ни. Тогава разколниците напускат и храмът в ж.к. Разсадника е върнат на единствения законен собственик – БПЦ. От този момент, преди 20 години, в олтара на "Св. Апостоли Петър и Павел" служи Ставрофорен иконом Кирил Дидов. Сега той е председател на църковното настоятелство на храм "Св. апостоли Петър и Павел".
"Заварих много тежка ситуация, службите са били само в неделя, дори не винаги, защото е имало само един свещеник и това не е позволило да има редовно богослужение", казва отец Кирил Дидов:
"И когато дойдох в църквата, започнахме голям ремонт, защото дори дюшемето беше изгнило, вътре имаше мишки и първите служби бяха трудни за провеждане. През зимата пък беше много студено, защото нямаше мощност на тока, гърмяха бушоните и нямаше възможност да се отопляваме. След това ремонтирахме и пода, и инсталацията. Боядисахме и цялата църква, но заради дима от свещите бялата боя потъмня бързо. Имаме идеи за изографисване на стените, но не стигат средствата, а за една такава църква самото изографисване ще струва най малко 1 млн. лева.
Издържаме се основно от продажбата на свещи и от дарения, но за съжаление посещаемостта е само на големи празници, а през другото време черквата стои празна. В близост до църквата е ромската махала, а много малка част от тези хора влизат в храма, защото или са от друго вероизповедание, или просто не са вярващи. Храмовият ни празник – 29 юни, когато почитаме паметта на Светите първоапостоли Петър и Павел, е добре познат на вярващите в София. Събират се много хора, правим и курбан, който се раздава за здраве."
В тази енория, първите заселници са бежанци от Северна Гърция (през 20-те години на м.в.) – някогашни български земи, които в един момент заради войни и договорености се оказват на чужда територия, а част от населението се преселва във вътрешността на страната ни. "Обикновено, когато се заселват на ново място, те си избират името на тази църква, която са имали в собственото си селище. Но при положение, че в София няма друга църква на името на светиите Петър и Павел, (има само такъв манастир в с. Горни Лозен), това е наклонило към решението храмът да бъде посветен на светите първовърховни апостоли" – казва отец Кирил Дидов:
"А те са първовърховни, защото са едни от най-прославяните апостоли. Всеки от тях е показал своята любов и привързаност към Господа, но също са показали и своите човешки качества, заедно с човешките си недостатъци. С това те са и близки до нас – обикновените хора. Св. апостол Петър е известен с това, че се е отрекъл три пъти от Господ. Той е бил сигурен в себе си и че няма да се отрече, но когато идват изпитанията, той действително се отрича. Това е показателно за нас, хората, че когато имаме трудности, ние отстъпваме заради нашата човешка слаба природа. Но след това той става ревностен разпространител на вярата и накрая умира в Рим като мъченик заради Христовото учение."
Каква е съдбата на Свети апостол Павел и с какво той се прославил сред мъчениците за Христовата вяра?
"Св. Павел е последният от апостолите, който е повикан от Господа, но чак когато Христос е умрял на кръста и възкръсва, а апостолите започват да проповядват по целия свят – разказва отец Кирил Дидов. – По това време (преди да се нарече Павел), той е бил гонител на християните. По пътя към Дамаск, Господ му се явява в ослепителна светлина, представя се и го призовава с думите "мъчно ще ти бъде да риташ срещу ръжен". Тогава апостол Павел разбира, че е дошъл преломен момент в живота му и от гонител, се превръща в разпространител на вярата. Първите му думи след покаянието са: "Какво да направя?". Той разбира, че е вършил осъдителни дела спрямо християните, а отивайки в Дамаск получава Свето кръщение и бива посветен във вярата.
Оттам нататък апостол Павел става най-голям разпространител на вярата. И той като апостол Петър обикаля надлъж и шир и проповядва във всички тогавашни църкви. И той също умира в Рим, посечен с меч като наказание заради вярата. Но това е посланието, че и апостол Павел е живеел с грехове, убивал е невинни християни, но в момента, в който Бог му показва пътя, по който трябва да върви, той пита – какво да направи, за да се промени. Така и ние, когато осъзнаем, че сме живели с грехове, трябва да попитаме какво да направим, за да извършим промяната и да се запознаем с вярата и с християнския живот, така че да бъдем полезни за себе си и за околните" – казва отец Кирил Дидов, свещеник в софийския храм "Св. апостоли Петър и Павел".
Вижте още:
Снимки: apostolite.com, Гергана Манчева, БГНЕС
Православната ни църква почита днес, 11 ноември (по стар стил 24.11.), паметта на свети Мина. В България той е един от най-обичаните светци, който най-бързо помага на вярващите, отправили искрена молитва към него. Иконата на св. Мина в..
Археолози проучиха некропол в местността Каваци край Созопол. Периметърът, в който се намира е част от историята на Аполония Понтийска и е датиран от IV в. пр. Хр. " Това е един много участък с интересни погребения, в които се открива нюанс на..
Много рядка и ценна стъклена бутилка откриха археолозите в гроб от ІІ в. в южния некропол на римската колония Деултум край село Дебелт /Югоизточна България/. Уникалното е, че върху нея е изобразен митът за чудовището Химера, победено от героя..
На третия ден на Рождество Христово, 27 декември, Православната ни църква почита паметта на свети Стефан – първият християнски мъченик. Името му..