Хага, град в Южната част на Нидерландия, административен център и място, където живее и работи кралицата… Едва ли някой свързва този град с българския фолклор и традиции. Факт е обаче, че в Хага интересът към българските хора, ръченици и въобще стъпките от България датира още от 70-те и 80-те години на ХХ век. Това е времето на засилен интерес към фолклора и по-специално към танците и музиката от Балканите и Източна Европа. Тогава в Нидерландия се появява цяло поколение преподаватели по хореография, което изучава и представя на своите ученици танците на Балканите, и в частност българските. За съжаление в България малко се знае и се говори за това в годините преди падането на желязната завеса. Факт е обаче, че хореографи от Нидерландия присъстват на четвъртия Национален събор на българското народно творчество в Копривщица през 1981 г. Спомени от това свое първо гостуване в България пази и Естер Вилемс, по професия хореограф и преподавател по български народни танци в Хага.

Естер Вилемс пътува до България вече повече от 25 години, многократно гостува на събора в Копривщица, а от 1988 г. започва да работи с деца и създава детски ансамбъл с 12 момичета и 12 момчета. Нарича го ансамбъл "Зарове" и с него многократно обменя участия и гостувания между България и Нидерландия. Създава контакти с хора от ансамблите в страната ни. По същото време в Хага е основан и ансамбъл за български хорà "Празник", като неговите хореографи идват в България, за да изучават танците на Тракия и Добруджа. В този ансамбъл участва и Естер Вилемс, а българските носии за танцьорите били изпратени от шопския край. Това накарало бъдещата  хореографка да се свърже завинаги с българските ритми, а и със своите колеги от цяла България.  "Имам силна връзка с Илиана Божанова, тя води ансамбъл "Войводинци" от с. Войводиново, близо до Пловдив" – казва ни Естер Вилемс:

"Тя много пъти ме е канила в България, аз също я каних да прави хореографии за моите деца и от там работим много заедно и създадох ансамбъл "Младост", с който гостувах в България през 2014 г. Представиха голяма музикална програма с изпълнения на живо. Програмата се наричаше "Никой не е по-велик от хляба". Представяхме танци от Добруджа, с пускане на жито в земята и завършвахме с ритуала Жътва в Шопския край. Също с Весела Генчева водехме една група, която се казва "Хорце" от Габрово, след това обменяхме гостувания с "Ръченица" на Димитър Дойчинов, след това в Сливен, с групата на Константин Константинов, с Маги и Тончо Кисьови, а след това с ансамбъл "Габровче" от Габрово на Лъчезар Захариев" – изрежда контактите си Естер Вилемс.

Естер се среща с българските хорà, когато е едва на 19 години. Казва, че по това време в Нидерландия голям хит са танците от Балканите, от Армения, Израел и др. страни. Но тя винаги различава музиката от България. "Усещах я като голяма и драматична история, изразена с музика. Специално когато свиреха гайдите, откривах нещо тайнствено в този звук" – казва Естер Вилемс.

"При танците вие използвате много и различни движения с краката и ръцете. Това е трудно. Когато си млад, търсиш някакво преживяване, да научиш нещо ново и непознато, а българският фолклор беше по-труден, в сравнение с танците от Гърция и Румъния и избрах предизвикателството. Така аз станах преподавател специално за български хорà. Тук искам да изкажа благодарност на проф. Николай Цветков и доц. Георги Гаров, двамата са от Югозападния университет "Неофит Рилски" в Благоевград. Те ми дадоха възможност да уча, с подкрепата на държавата. Записах се там през 2017 г. и завърших през септември 2021 г. Това беше голямо приключение за мен – на 65 години да бъда студентка в България. Учех задочно, защото хореографията е моята професия и трябва да се издържам от това в Хага. Освен с преподаване на български мигранти при нас, сега работя като официален хореограф в българското училище "Св. Кирил и Методий" в Хага. Работя и с много чужденци, които проявяват интерес и заедно създадохме любителска група само за български хорà. 

Понякога в групата ни идват и българи мигранти, пробваме да направим заедно хоротеки, но танците на холандците са различни. Заради съществуващите обработки на български хорà, при нас си мислят, че това са автентични български хорà, а всъщност танцуват осъвременен вариант, обработен фолклор. Сега много от танцьорите имат възможност да идват повече в България, за да видят истинското хоро, имат интерес да видят това, което аз им показвам – оригинала. Танцът, стъпките, ритъмът – те са част от истината за душата на българина, те са неговата история."

Естер Вилемс е посветила много часове от живота си, за да изучава и да преподава стъпките и да прави хореография с танците на България. Всяко гостуване у нас е голямо преживяване за нея, обича да се връща в България най-вече заради хората:

"Лесно е да кажа какво обичам най-много от България – обичам миризмата на въздуха у вас, обичам природата и особено много обичам хората! Когато като чужденец дойдеш тук, влезеш в някое кафене и кажеш кой си, откъде идваш и показваш, че малко говориш български, тогава лицата на българите грейват и към тебе тръгва цяла вълна от гостоприемство. Те ме посрещат като свой близък. Това никога не можеш да го срещнеш в Холандия и много ми липсва в моята страна".

Снимки: личен архив на Естер Вилемс, facebook.com/zoradenhaag