На третия ден на Рождество Христово, 27 декември, Православната ни църква почита паметта на свети Стефан – първият християнски мъченик. Името му означава "венец" , "корона" и произлиза от гръцки "στέφανος" (stéphanos). То символизира победа и чест, присъщи за Христовия следовник, увенчан с венеца на мъченичество. Ликът му се изобразява на лявата врата на иконостаса.
Младият Стефан бил посветен за дякон от учениците на Иисус Христос и също като тях вършел чудеса - изцелявал болни, прогонвал бесове. Когато била създадена християнската Йерусалимска община, за да поеме грижата за вдовиците и нуждаещите се, св. Стефан станал неин пръв служител – архидякон. Тя била справедливо устроена, а архидякон Стефан бил отдаден изцяло на грижата за хората. Юдеите завидели на Христовия последовател, който събирал около себе си много вярващи и го обвинили в богохулство пред Синедриона. Когато първосвещениците го повикали, той оборил пред тях всички обвинения и на свой ред ги изобличил в богоборство и убийства на пророците, предрекли идването на Спасителя. Съдниците на св. Стефан още повече се озлобили и го предали на тълпата, за да бъде убит с камъни. На лобното си място, св. Стефан се обърнал с молитва към Бога да прости на враговете му. А от върха на Елеонската планина, според Преданието, Света Богородица и св. Йоан Богослов наблюдавали подвига му и горещо се молели за него. С годините, свидетелствата за мъченическата смърт на светеца избледнели и едва в края на ІV век мощите му били открити. От тях се разнесло чудно благоухание, станали много чудеса и споменът за него засиял като образец на милосърдието и търпението.
Първоначално Църквата отбелязвала паметта му на 26 декември, след Рождество Христово, но след време, Константинопол определил 26 декември за честване на Събора на Пресвета Богородица. Почитането на светеца е преместено на 27 декември, но Католическата Църква продължава да отбелязва деня му на 26 декември.
Празникът на св. Стефан е неразделно свързан с Раждането на Спасителя.
С името на светеца е свързана Желязната църква "Свети Стефан" в Истанбул. За светинята на българския дух научаваме от съкровищницата на Радио България:
Археолози проучиха некропол в местността Каваци край Созопол. Периметърът, в който се намира е част от историята на Аполония Понтийска и е датиран от IV в. пр. Хр. " Това е един много участък с интересни погребения, в които се открива нюанс на..
Много рядка и ценна стъклена бутилка откриха археолозите в гроб от ІІ в. в южния некропол на римската колония Деултум край село Дебелт /Югоизточна България/. Уникалното е, че върху нея е изобразен митът за чудовището Химера, победено от героя..
Православната ни църква отбелязва днес Събора на св. Архангел Михаил, предводител на небесното войнство и безплътните ангелски йерархии, победили силите на мрака. Това е един от най-тачените есенни неподвижни християнски празници, наричан още..