Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Миналото на българските градинари в Хърватия, облечено в книга от Диана Гласнова

Диана Гласнова
Снимка: БТА

Българските градинари са пренасяли славата на България повече от век и половина в Хърватия. Те са били истински "посланици" на скромния и работлив български народ, казва пред БТА Диана Гласнова автор на книгата "Българските градинари в Хърватия". 
Гласнова е и главен редактор на двуезичното списание "Родна реч", орган на Националната общност на българите в Хърватия.

"Може да се каже, че българите имат много голям принос, да не кажа основен принос, за развитието на пазарното зеленчукопроизводството в Хърватия. До идването на българите в Загреб след 1870 г., не е било познато масовото отглеждане на зеленчуци. Българите са донесли в Хърватия и патладжана и червените чушки. Последните и до днес са познати на хърватите като българки червени чушки", разказва авторката. Български "патенти" са долапът (водното колело) за поливане на зеленчуци, оформянето на площите в лехи, отглеждане на ранен разсад и много др.



Българите са следвали строго определени срокове за садене на различните видове зеленчуци
, както и някои суеверия, като това да садят само в понеделник, сряда и петък и по възможност по пълнолуние, за да бъде успешна реколтата, допълва Гласнова.
В книгата си тя пише, че хърватите и особено по-възрастните, и до днес си спомнят и високо ценят своите "хранители". "Нарекли са своята най-малка монета "бугарчица", а дребните пари "бугари", защото дори и с тях са могли да си купят пресни зеленчуци от "своя българин".

"Тези факти са малко известни, защото след Втората св. война, по различни политически причини, отношението към България в титова Югославия е такова, че много от българите се връщат в родината си и остават много малко градинари", разказва Диана Гласнова и дава пример, че през 1942 г. в Загреб е имало около 2000 български градинари, а в края на 1945 г. вече са само 250. Друга причина за напускането на българите е земята. За да отглеждат зеленчуци те наемали основно земя на католическата църква, която е била конфискувана от новата власт. Вече можели да купуват земя, само ако са женени за жена от Югославия и то само на нейно име. Трети основен проблем е било получаването на работна виза, като режимът е бил силно рестриктивен.

Някога броят на българските сергии на централния пазар в Загреб "Долац" е надвишавал броя на хърватските. До днес вече няма нито една останала българска сергия, обобщава Гласнова.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Снимка: Българското училище

Конкурс по случай Деня на народните будители в училище “Азбукарче” в Глазгоу

По случай Деня на народните будители Българското училище " Азбукарче" в Глазгоу организира вътрешен конкурс, посветен на делото на българските просветители, книжовници и духовни водачи, съобщават на фейсбук страницата си от учебното заведение в Шотландия...

публикувано на 16.10.25 в 17:25
Българският културен институт в Будапеща

За деня на българо-унгарското приятелство откриват изложба в Будапеща

Българският културен форум, който обединява български художници в Унгария, и Българският културен институт в Будапеща, организират съвместната изложба наречена "Българо-унгарско приятелство". Откриването е на 16 октомври, от 18 часа..

публикувано на 16.10.25 в 14:01

От ОССЕ се обявиха против натиска срещу медиите на малцинствата в Сърбия

В Цариброд се проведе кръгла маса на тема "Публичното информиране на български език" , организирана от мисията в Сърбия на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), двуезичната българо-сръбска медия "ФАР" и българското посолство..

публикувано на 16.10.25 в 13:24