Миналото на българските градинари в Хърватия, облечено в книга от Диана Гласнова

публикувано на 22.01.25 в 11:16

Диана Гласнова

Снимка: БТА

Българските градинари са пренасяли славата на България повече от век и половина в Хърватия. Те са били истински "посланици" на скромния и работлив български народ, казва пред БТА Диана Гласнова автор на книгата "Българските градинари в Хърватия".

Българите в Хърватия са там не от вчера…

Гласнова е и главен редактор на двуезичното списание "Родна реч", орган на Националната общност на българите в Хърватия.

"Може да се каже, че българите имат много голям принос, да не кажа основен принос, за развитието на пазарното зеленчукопроизводството в Хърватия. До идването на българите в Загреб след 1870 г., не е било познато масовото отглеждане на зеленчуци. Българите са донесли в Хърватия и патладжана и червените чушки. Последните и до днес са познати на хърватите като българки червени чушки", разказва авторката. Български "патенти" са долапът (водното колело) за поливане на зеленчуци, оформянето на площите в лехи, отглеждане на ранен разсад и много др.

Българите са следвали строго определени срокове за садене на различните видове зеленчуци, както и някои суеверия, като това да садят само в понеделник, сряда и петък и по възможност по пълнолуние, за да бъде успешна реколтата, допълва Гласнова.

В книгата си тя пише, че хърватите и особено по-възрастните, и до днес си спомнят и високо ценят своите "хранители". "Нарекли са своята най-малка монета "бугарчица", а дребните пари "бугари", защото дори и с тях са могли да си купят пресни зеленчуци от "своя българин".

"Тези факти са малко известни, защото след Втората св. война, по различни политически причини, отношението към България в титова Югославия е такова, че много от българите се връщат в родината си и остават много малко градинари", разказва Диана Гласнова и дава пример, че през 1942 г. в Загреб е имало около 2000 български градинари, а в края на 1945 г. вече са само 250. Друга причина за напускането на българите е земята. За да отглеждат зеленчуци те наемали основно земя на католическата църква, която е била конфискувана от новата власт. Вече можели да купуват земя, само ако са женени за жена от Югославия и то само на нейно име. Трети основен проблем е било получаването на работна виза, като режимът е бил силно рестриктивен.

Някога броят на българските сергии на централния пазар в Загреб "Долац" е надвишавал броя на хърватските. До днес вече няма нито една останала българска сергия, обобщава Гласнова.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Миналото на българските градинари в Хърватия, облечено в книга от Диана Гласнова

Още от категорията

Българска фотографска изложба в Атина представя света на светогорския Атон

Актьорите Стефания Колева и Деян Ангелов гостуват в Испания

Сънародници от Молдова и Украйна чакат с години за българско гражданство

Българско Национално Радио