Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Дарко Аначков: Работим за преодоляването на предразсъдъците към българите в Сърбия

22
Дарко Аначков
Снимка: личен архив

Крачка напред, две назад – такава е стъпката на танца на българо-сръбските отношения според Дарко Аначков, председател на единствената българска организация в град Враня. В интервю за Радио България той определи като незадоволително нивото на двустранните връзки с днешна дата, и посочи, че има нужда от сериозни разговори за решаването на важни проблеми на българите в Сърбия. По думите му, организациите на сънародниците в западната ни съседка могат да бъдат инициатори на разговори, но трябва да има воля от двете държави проблемите – икономически, както и такива, свързани с правата на българското малцинство – да се поставят на масата.

Град Враня
Южният сръбски град Враня се намира на близо 150 километра отстояние от София. Той е един от големите центрове на Поморавието, с население над 70 хиляди души. От осем години там работи Българо-сръбски център, чиито инициативи са насочени основно към запознаване на младите хора с България.

"Българо-сръбският център във Враня съществува от 2018 година и е посветен на съхраняването на националната идентичност на българите в този град – казва председателят му Дарко Аначков и уточнява: – Според официалното преброяване в града живеят около 600 лица, принадлежащи към българското национално малцинство, но със сигурност този брой е значително по висок, тъй като голяма част от хората са от смесени бракове, но за съжаление има и такива, които по известни за тях причини крият българския си произход. БСЦ досега е реализирал редица културни проекти, които представят България пред младите хора в Сърбия по положителен начин, защото вярваме, че младите са най-добрите културни дипломати и че те могат да повлияят на издигането на българо-сръбските отношения на по-високо ниво. Виждаме, че те са необременени от миналото и искат да опознаят българската култура и своите връстници в България. Ние всяка година имаме нови членове – хора, които плащат годишен членски внос и за тях това е чест."


35 са официалните членове на Центъра, но в пъти повече са хората, които се включват в дейностите и събитията му, най-скорошното от които е работилница за мартенички за децата.


"Реализираме много инициативи с децата от Враня, защото искаме те да научат български език, да се запознаят традицията и историята на предците. А в момента няма друга възможност – нямаме училище по български, нямаме дори преводач от български" – казва ни Аначков.


Почти всички проекти на Българо-сръбския център са подкрепени от Министерството на външните работи на България и Генералното консулство на страната ни в Ниш. Финансовата неяснота, породена от липсата в България на утвърден бюджет за настоящата година затруднява и дейността на организациите на българите зад граница:

"Надявам се в бъдеще малко да се промени политиката за българите в чужбина относно подпомагането на организациите, защото в момента няма устойчиво финансиране. Всяка година подаваме проектните предложения, те трябва да бъдат одобрени, но може и да не минат, а така нямаме сигурност в един по-дълъг срок. Разбира се, че всичко това се отразява и на организациите, и на нашата работа тук в чужбина" – обяснява сънародникът ни от Враня. Ръководената от него организация е единствена този сръбски град, но работи в тясно сътрудничество с дружествата в Цариброд и Босилеград, където преобладаващото население е с български корени.


По неофициална статистика българите във Враня са близо 2-3 хиляди души, казва ни Дарко Аначков, но много от тях не познават добре българския език, някои изобщо не го говорят. "Необходимо е да се работи с тези хора, за да се навакса пропуснатото време" – посочва председателят на Българо-сръбския център, който има редица инициативи за подобряване на познанията по български език сред сънародниците ни в тази част на Сърбия:

"В сдружението имаме библиотека. Благодарение на Генералното консулство, фондация "13 века България" и други организации намерихме книги, а миналата година проведохме 2 курса по български език. Също така организираме и подготвителни курсове за кандидат-студенти в България. По този начин в последните години има много по-голям брой студенти, които следват в България по 103-то постановление, като най-голям е интересът към медицинските специалности и информационните технологии."


Освен към етническите българи, инициативите на Българо-сръбския център са широко отворени към всички жители на Враня.

"Като сдружение работим и за сръбските граждани, защото смятаме, че има нужда те подробно да се запознаят с традициите на България като страна с богата европейска култура. Защото знаете, че в Сърбия има някои предразсъдъци, които са свързани с българите. И ние като Българо-сръбски център имаме една задача, ако така мога да кажа, да променим тази картина, това мнение за България в Сърбия" – пояснява Дарко Аначков и е доволен, че работата му от 2018 година насам дава резултати, особено сред младите. В момента организацията му работи по реализацията на т.нар. "Европейски културен кът":


"Това е шестият ни проект в последните 4 години, който е финансиран от външното министерство на България по програма "Българска помощ за развитие". Основната цел на този проект е популяризирането на културното многообразие на Балканите, с акцент върху Сърбия и България. Целевата група са младите хора като носители на промяната и напредъка. Много е важно те да разберат значението на културното многообразие, което представлява основата на бъдещето както на Сърбия, така и на България. Конкретната цел на проекта е създаването на културен кът, който ще бъде оформен като част от градската библиотека в град Враня – ще предоставим на библиотеката рафтове за книги и ще ги оборудваме с европейска литература, където ще намерят място и книги на български език.Това ще е в полза на всички граждани на Враня и разбира се на българите, които ще могат да четат и да учат български език. Но според мен много е важно това, че работим заедно с градската библиотека, с държавните институции и смятам, че това е напредък в българо-сръбските отношения, защото моето мнение е, че те не са на задоволително ниво."

Снимки: Българо-сръбски център във Враня, glaspress.rs, д-р Радостина Стоянова, личен архив




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Български кукери ще шестват из украинския Болград

Древният български обичай "Кукери" ще бъде представен на 15 февруари по време на пъстрия празник на народните традиции "Трифон Зарезан" в населения основно с етнически българи Болград в Украйна. Това съобщава сайтът Bessarabia.ua. Празникът на..

публикувано на 11.02.25 в 17:21

Барабанистът Иван Димов отваря дома си край Цюрих за артисти от България

"Животът на музиканта е много хубав, ако успяваш да го живееш както искаш и с музиката, която искаш, а не с тази, която пазарът ти налага" – вярва барабанистът Иван Димов. Музикалната му кариера е свързана с две емблематични български групи, създадени..

публикувано на 07.02.25 в 12:45
 Цариброд

"Шопската нация" като българска етнографска група и сръбска "диагноза"

В средата на януари т.г. осем български културно-просветни сдружения от Босилеград, Цариброд, Звонци, Враня, Пирот и Ниш изпратиха открито писмо до президента на Сърбия Александър Вучич, омбудсмана Зоран Пашалич, Делегацията на Съвета на Европа,..

публикувано на 06.02.25 в 14:45