Павилион в двореца Версай, служел като лятна резиденция на трима френски крале - Анри II Луи XIV и Шарл X, а днес частна собственост на семейството на френски филантроп, се превръща в сцена за няколко вдъхновяващи концерта с участието на българската пианистка Диляна Христова. Повод за тях са нейни лични благотворителни каузи, за които получава подкрепата на французина Шарл Ерих Хофман. Запознанството им става случайно и отчасти като на филм, спомня си пианистката пред Радио България:

"С г-н Хофман имах щастието да се запозная на Великденската църковна служба в курортното градче Виляр Сюр Олон, където тогава свирех забравено произведение на Панчо Владигеров, което се казва "Признание". Спонтанно ме покани на един разговор, в който ми предложи да се включа в някой от проектите на неговата фондация. Преговорите ни продължиха 6-7 месеца и накрая решихме да започнем едногодишен проект, с който да подпомогнем културното възраждане на моя роден град Самоков."

• Пианистката Диляна Христова – заслужено влюбена в живота

Създаването на музей, посветен на иконописеца Никола Образописов, реставрация на метоха в Самоков, дарение за местната болница са целите, за които ще бъдат изразходвани средствата, предоставени от г-н Хофман и събрани по време на концертите, първият от които предстои този петък – 21 март.

"На сцената тогава ще бъда придружена от младия виртуозен кларнетист Пьотр Дек от Полша, с когото се запознахме в Кувейт, където свирихме за първи път – припомня си пианистката. –Моментално между нас се роди една музикална връзка. Не е лесно, когато двама човека трябва да свирят заедно, но истината е, че с него, а и със Светлин Русев /с когото ѝ предстои концерт на 17.10 т.г./ всичко се получава абсолютно натурално. Програмата, която ще изсвирим включва виртуозни произведения и за пиано, и за кларнет, модерни пиеси и две, композирани специално за нашето дуо от съвременния френски композитор Силван Гвине."

Диляна се надява в планираните до края на сезона концерти от поредицата да се включат и други български музиканти:

"Много по-трудно е да обясниш каузата, която ние подкрепяме на някой чужденец. В случая с Пьотр е лесно, тъй като той вече е идвал два пъти в Самоков" – обяснява Диляна Христова и уточнява защо реставрацията на метоха в Самоков е толкова важна за нея:

"Той е още от времето на османското владичество. Много е интересно, че камбанарията му все още е направена от дърво. Преди десетина години имаше едно дарение, което помогна за реставрацията на иконостаса, но има още какво да се направи по тази 300-годишна сграда. Отзад, където се намира магерницата, би могло да се изгради едно чудесно неделно училище. То обаче трябва да бъде съобразено и да има същия облик като другите сгради."

Що се отнася до идеята за музей, посветен на Никола Образописов (1827-1915 г.), тя също не е случайна, тъй като фамилията е емблематична за Самоков:

"Самоков е град на Захари Зограф, Станислав Доспевски, Никола Образописов – известни възрожденски зографи, които са оставили трайна следа в православната иконопис. Преди време разбрах, че има изостанали негови икони в самоковските хранилища и след реставрацията им, идеята е да ги изложим. Най-добре е това да се случи в Бельова църква /на 2 км. от града/, която също е изографисана от него. Тя е строена през турско време, затова е и вкопана в земята. На няколко пъти вече се прави реставрация на храма, зад който има едно помещение, което спокойно може да бъде направено на музей."

• Проф. Елена Генова представя: Самоковската иконописна школа

• Българското Възраждане – от иконата до светския портрет

Щом бъде готов, Диляна Христова ще добави към музейната сбирка малък брой картини и икони, рисувани от баща ѝ Асен Гицов, който също е бил зограф и ревностно спазвал своя неписана традиция да рисува почти само в Божия храм. Негово дело са стенописите на църквите "Свети Седмочисленици", "Свети Симеон" в софийския квартал Симеоново, малък православен храм-параклис "На всички български мъченици", намиращ се в парка на Националния дворец на културата, малкият параклис в Троянския манастир и други.

Снимки: личен архив на Диляна Христова, БТА