На 2 юли отбелязваме празника Полагане честната дреха на Пресвета Богородица във Влахерна.
По време на царуването на византийския император Лъв Велики (457 – 474 г.) в Цариград живеели двама братя сенатори – Галвий и Кандид. Двамата предприели, с разрешение на владетеля, пътуване из Палестина, за да се поклонят на светите места. Отишли и в Назарет да видят къщата, в която св. Дева Мария получила архангелското благовестие, че ще стане майка на Сина Божий – Спасителя на човешкия род.
По Божие внушение те влезли в дома на една девица – благочестива еврейка, която пазела в тайна стаичка дрехата на св. Богородица. От светинята мнозина получавали изцеление от разни болести и недъзи. Двамата братя почувствали благодатта и поискали да узнаят на какво се дължи особеното чувство, което ги изпълвало.
Девицата им разказала, че получила дрехата на св. Богородица по наследство от своя сродница, която я пазела като предсмъртно завещание от св. Богородица. Дрехата била предавана от девица на девица, но сега в рода вече нямало на коя друга да бъде предадена, а благочестивата пазителка на светинята била в напреднала възраст.
Дрехата била поставена в ракла, около която имало запалени лампади и благоуханни аромати. Двамата братя паднали на колене и се молили цяла нощ пред нея, обхванати от една мисъл – как да се сдобие столицата с това многоценно благодатно съкровище. Взели размерите на ковчежето, като обърнали внимание и на дървото, от което било направено. На заранта заминали за Йерусалим, като казали, че пак ще дойдат, преди да си заминат обратно.
В Йерусалим поръчали да им се приготви ракла, по размери и вид като онази в Назарет. Поръчали златотъкана покривка и когато всичко било готово, се върнали в Назарет. Пак се молили пред ковчега. Проливали молитвени сълзи и молили св. Богородица да им позволи да отнесат дрехата със себе си в Цариград.
В полунощ, когато всички спели, братята изнесли ковчежето в колесницата си. На негово място поставили новата ракла със златотъканата покривка и останали да се молят до заранта. На сутринта те благодарили за приема, обдарили бедните с щедра милостиня и възрадвани си заминали.
В Цариград, като видели, че не могат да укрият това съкровище, което било източник на благодатни изцеления, братята съобщили за него на императора и на патриарха Генадий Цариградски, които зарадвани отишли у дома им.
С благоговение и всенародно шествие дрехата била пренесена в църквата "Св. Богородица" във Влахерна, на брега на морето. Поставили я в специална ракла, украсена със злато, сребро и скъпоценни камъни.
Това станало на 2 юли 458 година.
Рубриката "Църковен календар" се осъществява от екип на Радио България със съдействието на Александра Карамихалева, главен редактор на "Църковен вестник".
На 19 октомври 2025 г. – деня, в който православните българи почитат паметта на Св. Иван Рилски Чудотворец, в Чикаго ще отвори врати обновеният храм, който носи името на небесния покровител на България . Църквата "Св. Иван Рилски" ще приютява..
Най-новото археологическо откритие в ранноисторическия каменен комплекс Перперикон в Източните Родопи ще бъде представено днес, съобщи за БТА археологът Николай Овчаров. Ръководителят на разкопките разказа, че става дума за огромен кръгъл..
На 10 октомври възпоменаваме паметта на светите 26 Зографски преподобномъченици и светите мъченици Евлампий и Евлампия, както и преподобни Теофил Изповедник. След като сключил позорната Уния с Римокатолическата църква на събора в гр. Лион..
На 9 октомври честваме свети апостол Яков Алфеев и преподобните Андроник и Атанасия. Свети Яков Алфеев бил един от 12-те Христови апостоли и..
На 10 октомври възпоменаваме паметта на светите 26 Зографски преподобномъченици и светите мъченици Евлампий и Евлампия, както и преподобни Теофил..
На 19 октомври 2025 г. – деня, в който православните българи почитат паметта на Св. Иван Рилски Чудотворец, в Чикаго ще отвори врати обновеният храм,..