На 2 юли отбелязваме празника Полагане честната дреха на Пресвета Богородица във Влахерна.
По време на царуването на византийския император Лъв Велики (457 – 474 г.) в Цариград живеели двама братя сенатори – Галвий и Кандид. Двамата предприели, с разрешение на владетеля, пътуване из Палестина, за да се поклонят на светите места. Отишли и в Назарет да видят къщата, в която св. Дева Мария получила архангелското благовестие, че ще стане майка на Сина Божий – Спасителя на човешкия род.
По Божие внушение, те влезли в дома на една девица – благочестива еврейка, която пазела в тайна стаичка дрехата на св. Богородица. От светинята мнозина получавали изцеление от разни болести и недъзи. Двамата братя почувствали благодатта и поискали да узнаят на какво се дължи особеното чувство, което ги изпълвало.
Девицата им разказала, че получила дрехата на св. Богородица по наследство от своя сродница, която я пазела като предсмъртно завещание от св. Богородица. Дрехата била предавана от девица на девица, но сега в рода вече нямало на коя друга да бъде предадена, а благочестивата пазителка на светинята била в напреднала възраст.
Дрехата била поставена в ракла, около която имало запалени лампади и благоуханни аромати. Двамата братя паднали на колене и се молили цяла нощ пред нея, обхванати от една мисъл – как да се сдобие столицата с това многоценно благодатно съкровище. Взели размерите на ковчежето, като обърнали внимание и на дървото, от което било направено. На заранта заминали за Йерусалим, като казали, че пак ще дойдат, преди да си заминат обратно.
В Йерусалим поръчали да им се приготви ракла, по размери и вид като онази в Назарет. Поръчали златотъкана покривка и когато всичко било готово, се върнали в Назарет. Пак се молили пред ковчега. Проливали молитвени сълзи и молили св. Богородица да им позволи да отнесат дрехата със себе си в Цариград.
В полунощ, когато всички спели, братята изнесли ковчежето в колесницата си. На негово място поставили новата ракла със златотъканата покривка и останали да се молят до заранта. На сутринта те благодарили за приема, обдарили бедните с щедра милостиня и възрадвани си заминали.
В Цариград, като видели, че не могат да укрият това съкровище, което било източник на благодатни изцеления, братята съобщили за него на императора и на патриарха Генадий Цариградски, които зарадвани отишли у дома им.
С благоговение и всенародно шествие дрехата била пренесена в църквата "Св. Богородица" във Влахерна, на брега на морето. Поставили я в специална ракла, украсена със злато, сребро и скъпоценни камъни.
Това станало на 2 юли 458 година.
Рубриката "Църковен календар" се осъществява от екип на Радио България със съдействието на Александра Карамихалева, главен редактор на "Църковен вестник".
На 24 юли честваме паметта на света великомъченица Христина и на светите мъченици князе Борис и Глеб. Мъченицата Христина живяла през III век в град Тир , където баща ѝ, Урбан, бил владетел. Когато се родила, родителите ѝ ѝ дали..
На 23 юли светата Православна църква възпоменава паметта на светите мъченици Трофим, Теофил и верните им слуги, както и свети свещеномъченик Аполинарий, епископ Равенийски. Светите мъченици Трофим, Теофил и тринадесетте им верни слуги..
В Североизточна България река Русенски Лом и нейните притоци – Черни, Бели и Малки Лом – са изваяли суров скален пейзаж със скрити пещери и тихи долини, където ехтят само птичи песни. В тези каньони през вековете са се заселвали хора, оставили..
На 23 юли светата Православна църква възпоменава паметта на светите мъченици Трофим, Теофил и верните им слуги, както и свети свещеномъченик..
На 24 юли честваме паметта на света великомъченица Христина и на светите мъченици князе Борис и Глеб. Мъченицата Христина живяла..