Истанбулски съд оправда известната турска писателка Аслъ Ердоган по обвинение за членство във въоръжена терористична организация.
Живеещата от 2017 г. в изгнание във Франкфурт авторка беше под заплахата да получи до 9 години затвор за свои публикации в прокюрдския вестник „Йозгур Гюндем” (”Свободен дневен ред”), престанал да съществува след неуспешния опит за преврат през 2016 г. срещу турския президент Реджеп Ердоган. Тогава бяха арестувани над 100 хиляди души, сред които много журналисти. Закрити бяха над 550 институции, също и над 150 медии. Аслъ Ердоган беше задържана в досъдебно следствие в продължение на четири месеца и половина, но по-късно освободена, не без натиск отвън. Но въпреки широкия международен отзвук, делото не бе прекратено.
Предвид набързо повдигнатите допълнителни обвинения само две седмици преди произнасянето на окончателната присъда, Ердоган разпространи отворено писмо с призив международната общественост да се обяви против застрашената свобода на мнението и словото в Турция и конкретно срещу насроченото за 14 февруари дело:
„ПРИЗОВАВАМ ви да надигнете глас срещу тази мощна атака срещу свободата на мнението и словото, но не само...“ – написа тя. – „С упоритото си желание да продължи с наказанията срещу мен, Турция поведе мащабна война срещу човешките права, литературата и най-вече срещу СЪВЕСТТА”. Солидарно отношение прояви и българският ПЕН-Център с декларация, подписана от 30 писатели и културни дейци, между които: Здравка Евтимова, Аксиния Михайлова, Георги Господинов, Бойко Ламбовски, Милена Фучеджиева, Калин Донков, Вера Ганчева, Алек Попов, Валентина Радинска, Светлозар Игов, Силвия Чолева, Калин Терзийски, Амелия Личева и др.
„Да се сложи край на преследването на тази талантлива, известна с хуманизма, мощта и проникновението на творбите си писателка”, настояват българските творци.
Аслъ Ердоган е сред най-известните турски писателки и е превеждана на десетки езици. През 1997 г. разказът ѝ „Дървени птици“ е отличен сред 830 творби с наградата на радио „Дойче веле“. Тя е първият турски писател, поканен от Съюза на арменските писатели на международната им конференция през 2001 година. През 2005 г. в родината си е обявена за един от десетте най-влиятелни турски интелектуалци на десетилетието, а френското литературно списание „Lire” я определя сред 50-е писатели на бъдещето. Немалко от произведенията ѝ са преведени и на български – романите „Чудният мандарин“, „Градът в алена пелерина“ и др.
В звуковия файл можете да чуете разговора на Любима Бучинска, направен в предаването за изкуство и култура „Арт сезони” на Радио Благоевград, с писателката Здравка Евтимова, председател на българския „ПЕН-Център”:
(на снимката: Аслъ Ердоган)
В деня, в който честваме рождения ден на Христо Ботев , с д-р Кирил Алексиев разговаряме за публицистиката на човека, който остави неизтриваема диря в българската история - не само с революционното си дело и героичната саможертва, но и с пълното припокриване на дела и слово. Предлагаме ви да чуете този разговор:
Христо Мухтанов е автор на три книги - "Опити за еволюция", "ТриАда" и "Полюсът на живота". За третата, най-новата, Валентин Дишев пише: " Онова, което наричаме желание да се срещнеш със себе си, да се опознаеш, да разчетеш собствената си идентичност, е един от най-разпознаваемите човешки копнежи. И страхове. Веднъж бях написал „Видях ангел / да плаче /..
Седем разказа, посветени на Хераклея Синтика, са поместени в книгата „Духът на Хераклея“, която скоро ще бъде и на книжния пазар. Нейни автори са петричанинът Димитър Яков и Илиан Ацев, който е потомственик на Аце войвода. „Книгата е готова в електронния си вариант, почти готова и в хартиения. За първи път книгата ще излезе и в аудио разкази..
От 1 януари 2025 година светът влезе в най-новата демографска генерация – Бета. Очаква се те да съставляват около 16 процента от световното население до 2035 година. „Това еволюционно развитие, според мен, тръгна преди 1 януари тази година. Просто така чисто статистически се отчита като дата, като начало. Тези дечица ще бъдат много..
Членството на България в Шенген ще има значително отражение върху туризма и бизнеса, като се очаква облекчаване на граничния режим и засилване на трансграничните връзки с Гърция и други съседни държави. Това коментираха в предаването „Събуди деня“ по Радио Благоевград туроператорът Здравка Чимева и адвокат Борис Харизанов, член на Българо-гръцката..
Младежи от Югозападна България ще имат възможност да разгледат света „наопаки“ по време на работилницата „Наопаки: Светът през различни гледни точки“, чието първо издание ще бъде на 4 януари 2025 г. в Перник. Инициативата е организирана от Международния младежки център в града, като идеята е работилницата да се проведе и в Дупница, Благоевград и Гоце..
От отколешни времена, на 1 и 2 януари в петричкото село Ключ, кукери гонят злите сили обикаляйки къщите на местните хора, наричайки им здраве и берекет. През последните три-четири години обаче, се е утвърдила традицията това да се случва на 2 януари. „Защо на 2-ри, а не на 1 януари? Ами защото, след посрещането на Новата година хората са..