Радослав Симеонов: Темата с българските заложници след Първата световна война е болезнена

  След Солунското примирие и според неговите условия, в плен се предават около 80 000 българи. Това са частите на 1-а, 6-а Сборна пехотна дивизия и 302-а германска дивизия, която е съставена от германски щаб, който се е изтеглил на север, но почти целият личен състав е от българи. Те се предават между 2 и 5 октомври 1918 г. Почти всички попадат във френски плен, а над 7000 войници – в италиански. В следващите седмици тези части се придвижват от Кичево и Скопие към Битоля. Около този град пленниците са разположени във временни лагери. Трудностите в изхранването им принуждават Съглашението да започне съсредоточаването им около Солун, който е главната комуникационна база в Македония. Същевременно част от тях са препредадени в сръбски, гръцки и английски плен. До края на 1918 г. френските и италианските войски освобождават част от пленниците от 1-ва дивизия. Плененитеот сърби и гърци българи са в изключително тежки условия през зимата в края на 1918-а и началото на 1919 г. През 1919 г. са освободени всички пленници от италианските лагери. Продължава репатрирането на български пленници от френските власти на Балканите. През годината са освободени и част от държаните в английски плен. Френските военни власти през годината препредават още групи български пленници на сърби и гърци. Започва и освобождаването на малобройни групи пленници от Сърбия и Гърция. Към края на годината от плен са избягали около 15 000 пленници.

   В началото на 1920 г. е върната основната група пленени българи във Франция. През 1920 г. са освободени и последните българи в английски плен. През август 1920 г. в сила влиза Ньойският договор, който заменя разпоредбите на Солунското примирие относно пленниците, които трябва да бъдат освободени в най-кратки срокове. Сърбия и Гърция обаче продължават да задържат големи групи български пленници. Тези съседни страни третират пленниците нехуманно. Това принуждава България да се обърне към международната общност, за да извоюва тяхното освобождаване, правят се постъпки пред Франция и Англия да въздействат върху своите съюзници. Двете балкански страни обаче обвързват изпълнението на различни задължения на България по договора с връщането на пленниците. Към лятото на 1921 г. българският пленнически въпрос с Гърция и Сърбия като цяло е решен. В следващите години обаче продължават да се завръщат пленници от Франция, Съветския съюз, Сърбия и Гърция. Така отделни аспекти на този въпрос остават отворени за българското общество и в следващите десетилетия.

   Можете да чуете разговора на Кирил Алексиев с Радослав Симеонов, в който се дикутират важни факти за съдбата на българските пленници: