За Васил Чекаларов: "... и при голяма тъга за нещастието на милата ни родина."

"На трети юли хилядо деветстотна и първа година. Потеглих от Атина за селото М. Смърдеш по уреждането канала за пренасяне на оръжие. От Пирея бях изпроводен от Атанас К. Попов от с. Смърдеш, от Никола Димитров от с. Косинец, някои и други приятели во часа осем потеглихме от Пирея с парахода на „ЕЛИНИКИ ЕТЕРИЯ” и на четвърти во осем часа пристигнахме во Волос. Во десет часа същата вечер потеглихме от Волос и на пети в часа 11 пристигнах во Солун. Между Волос и Солун се запознах с подполковник Стефан Николов от София, който беше заминал през Русия, Германия и Атина и отиваше за Солун.

На пети другарувахме со Николова во Солун и водихме разговори върху много въпроси. Според както ми беше открил Николов, главната цел му била, да издействува от Централния комитет да отстранят от София Георче Петров и Делчев, които бяха изпратени от Централния комитет, за да водят нужните въпроси со Върховния комитет, а на тяхно място да се изпратят други. В дванадесет часа през нощта се разделихме со Николова.

На шести сутринта потеглих от Солун и пристигнах вечерта в Лерин.".

Така започва дневникът, който Васил Чекаларов си е водил от 1901-ва до 1903 г. Личният дневник на Васил Чекаларов се съхранява от Лазар Киселинчев, който заедно със Спиро Василев го дешифрира и подготвя за печат. След неуспешни опити за издаване, дневникът е публикуван в 2001 година.

Главният войвода на ВМРО в Костурско загива на 9 юли 1913 г., по време на Междусъюзническата война, в бой с гръцки андарти. Георги Бистришки пише по този повод: "Васил Чекаларов от с. Смърдеш, тип на предвидливостта, отличен водител на въстанието, страшилище на тираните, легендарен герой, разсъдлив и човек на желязната дисциплина, мъченически умря от гръцки куршум в 1913 година в село Бел камен (Леринско) при голяма тъга за нещастието на милата родина.".

Можете да чуете разказа на д-р Кирил Алексиев, посветен на живота и делото на Васил Чекаларов: