Eвропейската комисия предприе мащабни икономически мерки, за да се смекчи удара върху препитанието на хората и икономиката в ЕС, в отговор на пандемията. Деканът на Стопанския факултет към ЮЗУ “Неофит Рилски“ – Благоевград, проф. Преслав Димитров приветства предприетите мерки, но е категоричен, че те все още не се усещат съществено от дребните и средните предприемачи.
„На първо място трябва да се увеличи директното и пряко финансиране за малкия и среден бизнес, особено за в сферата на туризма, тъй като това, което се вижда през последните дни – налице е много силно социално напрежение не само в България, а и в останалите страни – членки на ЕС. Твърде много хора са заети в сферата на услугите. Вярно е че в България мерките за ограничаване на пандемията от COVID-19 са най-слаби, но въпреки всичко, стоенето три месеца без доходи или на минималните плащания, които се подсигуряват на заетия персонал поставя семействата на всички тези хора на ръба на оцеляването. Това се случва и в Дания, и в Германия. Да не говорим за Италия и Испания, които бяха най-сериозно засегнати. Проблемът е, че всички тези мерки трябва да минат през националните правителства, които трябва да бъдат изключително активни. Полша и Румъния са доста по-активни отколкото нашата национална администрация в получаването на необходимите средства и в тяхното разпределение.“
Туристическият бранш бе изключително сериозно засегнат от строгите ограничения върху движението и пътуванията, наложени след избухването на пандемията от коронавирус. За неговото възстановяване, Европейската комисия предложи редица мерки, една от които е „Ликвидност за предприятията в сектора на туризма, особено за малките предприятия“.
„Ликвидност означава те да имат възможност да посрещат задълженията към персонала, към доставчици, към банките. Тук се взеха някои мерки с предоставянето на възможност за отлагане на заеми и допълнителни заемни средства, но малкият и средният бизнес нямат чак такъв капацитет именно за тази мярка, тъй като всеки един заем трябва да се връща. Това, което се разчиташе за мярката – 24 лева на ден за тези, които са в принудителен отпуск също не работи в пълен размер, тъй като плащанията по тази мярка се бавят близо два месеца. Това поставя хората на ръба на отчаянието.“
ЕК изработи програма :“Подкрепа с цел смекчаване на рисковете от безработица при извънредни обстоятелства“ (SURE). Целта е запазването на работните места и подкрепа на семействата. Въпреки усилията на Европа, пандемията създаде огромни трудности и предложи на туристическия бранш големи предизвикателства, коментира туроператорът Здравка Чимева.
„ЕС и правителството се опитват да помагат. Ние имахме щастието да получим една финансова инжекция от Евросъюза. Ако я разделим за времето, в което ние не работим и нямаме приходи, почти нищо не е. А туроператорите обикновено около Коледа и Нова година правим повече пътувания, а до началото на лятото почти няма работа. И това, което имахме като аванс, като резерв го изхарчихме и нямам представа какво ще правим тази година.“
От Европейската комисия са категорични, че ще продължават да работят заедно със страните от ЕС за насърчаване на устойчивия туризъм в съответствие с Европейския зелен пакт и за стимулиране на цифровата трансформация на туристическите услуги. Освен това, комисията ще подкрепи общоевропейски кампании, които представят Европа като туристическа дестинация.
Репортаж на Мариана Попова можете да чуете в звуковия файл – >
През месец март отбелязваме прехода от зима към пролет и събуждането на природата с връзването на мартенички. Легендата зад мартениците и Баба Марта е богата на символика, която отразява вярванията на древните и тяхната дълбока връзка с природата. Но освен тази символика съществуват и много забавни народни приказки за баба марта и сърдития й..
Българи и сърби ще посрещнат заедно 1 март, празника, посветен на Баба Марта и Деня на самодееца в България, с голям концерт в сръбския град Бабушница. Организатори са Пътуващо читалище "Бащино огнище", Фондация „Македония“ и Домът на културата в град Бабушница. В събитието ще участват местни самодейци и музикантите от българския оркестър..
Оказва се, че хазартната зависимост става все разпространена и в по-малките населени места, където игралните зали и казината „никнат като гъби“. Липсата на доходна работа и нежеланието на младите хора да работят за малко пари, са една от основните причини да се наблюдава увеличена хазартна зависимост в България, която дори на места измества..
17-годишният Юлиян Димитров от кочериновското село Бараково спечели голямата награда в 11-ото издание на Националния литературен конкурс „И децата покоряват светове. Покажи, че можеш!“ . Ученикът впечатли журито със своето есе на тема "Бих се родил отново". „…Бих се родил, за да прощавам, защото е правилно. Прошката е освобождение за самия теб...
Във времето на социалните мрежи и живот в онлайн пространството, звучи като шега четвъртокласничка от Благоевград да е прочела 229 книги, но е истина. Само можем да се усмихнем и да кажем има и такива деца. Тя е Йоанна Терзийска на 10 години е , учи в Средно училище с изучаване на чужди езици „Свети Климент Охридски“ в областния град. А..
Започна турнето с екоигри в 7 града в страната, сред които Перник, Кюстендил и Петрич. Състезанията се организират от платформата „Пукльовците“, която цели да стимулира директното общуване и взаимоотношения между децата. И това не къде да е, а в училища среда – там, където започва тяхното истинско социализиране. Това сподели в ефира на Радио..
Всяка последна сряда от февруари се отбелязва Световният ден против тормоза в училище, известен като „Ден на розовата фланелка“. Тя символизира неприемането на тормоз и насилие в училищетo . За пръв път „Денят на розовата фланелка“ е проведен в Канада през 2007 година като протест, организиран от двама ученици – Дейвид Шепърд и Травис..
Ясно
Разкъсана облачност