Туризмът безспорно е един най-засегнатите икономически отрасли в условията на пандемията от коронавируса. Съгласно данни на Евростат за Европа в периода януари-септември 2020 г. е регистриран спад в туристическите пътувания от 49% спрямо 2019 г., като през месеците март-юни 2020 г. този процент е достигал до 90 на сто. Нагласите за предстоящия летен туристически сезон коментира доцент д-р Гергана Ангелова от Стопанския факултет на ЮЗУ „Неофит Рилски“-Благоевград:
“Съгласно едно проучване, направено от огромния онлайн посредник „Трип Адвайзър“ през месец януари, проведено сред пътуващи от страни като Великобритания, Германия, Италия, Австралия, Япония и САЩ, се очертават няколко основни тенденции относно пътуванията през 2021 година. На първо място хората споделят, че планират да пътуват след втората половина на 2021 година, като най-нетърпеливи се оказва това да бъдат туристите от Германия и Великобритания. На второ място като тенденция се откроява ключовият фактор за увереността и спокойствието на пътуващите и това ще дойде от ваксинациите, както от страна на пътуващите, така и от страна на приемащата дестинация. Вътрешният туризъм или т.н. „домашен“ туризъм отново ще има значителен дял и през тази година. И последната тенденция, която се откроява в това проучване е свързано със заведенията за хранене. Потребителите споделят, че са нетърпеливи да се хранят отново навън, но въпреки това търсенето на заведения от типа „takeaway” (тейкъуей) , предоставящи храна за вкъщи ще остане високо и през 2021 година.“
Очакванията на туристическия бизнес у нас за предстоящия летен сезон са да бъде по-добър от 2020 г., но да остане по-слаб от този през 2019 г., като разликата ще бъде 20-23%. В ситуация на пандемия се очаква българинът да предпочете пътувания и почивки у нас. Вътрешният туризъм отново ще получи значителен тласък.
„На ниво настаняване се предпочитат къщите за гости и самостоятелните места за настаняване. Това , разбира се, е тенденция, която се наблюдава не само в България, но и в международен план. Дори Германия регистрира 56% активност във вътрешния туризъм за миналата година в сравнение с едва 36% през 2019 година.“
Освен България, другите две предпочитани дестинации за българите са Гърция и Турция. Гръцките власти вече дадоха яснота относно мерките и условията за посрещане на туристите с откриването на летния сезон на 14 май.
„Това, с което Гърция изпреварва и България и Турция като конкурентни дестинации е, че в нея протича много активно ваксиниране на персонала на заетите в туризма, което е много успокояващ фактор за всички туристи, които смятат да пътуват до Гърция. И това ваксиниране ще приключи до началото на сезона. Дори интересното е там, че дори към настоящия момент вече има цели острови, които се определят като свободни от COVID. Това, разбира се, са малки острови с местно население около хиляда души.“
Това явление се наблюдава и в Хърватия и в някои райони на Турция. В случай на заразяване, туристите в Гърция ще бъдат хоспитализирани, като разходите ще бъдат изцяло поети от държавата. Според доцент Ангелова, прогнозите са Гърция и Турция да поддържат по-високи цени на туристическите пакети. Причината е, че местата за настаняване ще работят с по-малък капацитет и повече персонал. Заведенията извън хотелите ще бъдат с капацитет до 30%, като престоят за чай или кафе ще бъде ограничен до 20 минути, а за основно хранене – 40-45 минути.
„В България цените също остават увеличени, но пък от бранша ни уверяват, че това ще бъде ма сметка на едно доста по-високо качество. Това, което България трябва да направи този летен сезон ,е да запази имиджа на здравословна и безопасна дестинация, тъй като тя получи печат за здравословна и безопасна дестинация от Световния съвет по пътувания и туризъм. А кризата колкото и неблагоприятно икономическо явление да е, тя се явява и възможност за промяна, за един ребрандинг на България или за изграждане и задържане на нов, положителен имидж на бранд „България“.
Чуйте в звуковия файл репортажа на Димитър Джаджаров.
Предстоят финалните дейности по изграждането на детска площадка в петричкото село Коларово по проект „Обитатели на кестеновите гори“, финансиран по Националната програма „Чиста околна среда-2024“. Идейното предложение е на кмета на селото Евгени Мицков, чиято цел е съоръжението да допринесе за по-добра визия на входа и изхода на селото, особено..
Младите планинари от Петрич и техните ръководители имат пореден повод за гордост, благодарение на една много добра новина, с която посрещнаха началото на новата 2025 г. Проектът „Петрич без граници“ беше избран за финансиране след кандидатстване в екологична инициатива на една от големите търговски вериги в България. Целта на проекта е да се..
Винарни от Долината на Струма обявяват Дни на отворените врати. Общо 15 винарни от селата Хърсово, Зорница, Плоски, Генерал Тодоров, Капатово и други, където традиционно се отглеждат лозя, ще посрещнат своите гости в дните от 14 до 16 февруари. Събитието е посветено на празника на лозарите и винарите свети Трифон Зарезан. По време на празника..
Темата е добре позната за сръбската политика. От поне два века насам. Това понятие е измислено от Илия Гарашанин още през 19-ти век с неговото „Начертание“. Тогава започва да се развива и идеята за македонизма. Целта е откъсването на българите от Северозапада и присъединяването им към други народи. Шопите са част от българското етнографско землище...
БСП участва в управлението, с фокус върху конкретни политики, а не заради разпределението на постове. Това заяви в предаването "Събития и личности" Кристиан Вигенин, зам.-председател на БСП и член на ЕП. Той подчерта, че предстоящият бюджет и законодателната програма на правителството трябва да отразяват приоритетите на социалистите, сред които са..
Фискалната политика на новото правителство, коалиционните договорки и политическото противопоставяне в Народното събрание – тези теми бяха във фокуса на разговора с бившия депутат от "Продължаваме промяната – Демократична България" Димитър Найденов. Според него, ГЕРБ умишлено саботира приемането на България в еврозоната, като насочва..
За разлика от Григорианския календар, съблюдаван в повечето части на света, китайският е базиран върху движенията на Луната. Подобно на западния зодиак, китайският е разделен на 12 цикъла, всеки от които с продължителност една година, вместо един месец. Началото на китайската Нова година обикновено се пада между 21 януари и 20 февруари. През 2025..