Рестартирай Европа: Зеленият план за възстановяване на Европа след COVID кризата

Началото на 2020 година беше белязано от пандемията от коронавируса. В отговор на това европейските власти предприеха спешни мерки за борба с вируса и дългосрочна подкрепа за икономическото възстановяване.

За ЕП възстановяването след корона кризата е възможност за трансформация на Европа в един по-зелен и устойчив на кризи континент.

Депутатите искат ЕС да намали до нула нетните си емисии на парникови газове до 2050 г. Предложението на Комисията за Европейски зелен пакт получи положителни отзиви през януари, но Парламентът поиска по-големи намаления на емисиите (с 55% спрямо 1990 г. до 2030 г.).

По време на Европейската младежка среща на върха за климата, ученичката от Якоруда – Бирсен Ибрахимова, която стана посланик на страната ни в Европа по въпросите, свързани с климата и климатичните промени, направи едно такова зелено предложение:

„Предложението което направих е свързано с "сap and trade" системата или т.нар. търговия с въглеродни емисии, която  въвежда икономически поощрения и наказания на компаниите с цел регулиране на замърсяването на атмосферата. При нея ЕС налага ограничения  за допустимите емисии на въглероден диоксид, които могат да  отделят в атмосферата от производството си и им дава стимул да инвестират в чисти алтернативи като източник на енергия. Ако една компания възпроизведе по-малко вредни емисии в атмосферата от този тава, то това количество, което е останало, се превръща в едно разрешително, което се търгува“ коментира Бирсен Ибрахимова.

През следващите седем години за развитието на ЕС ще бъдат инвестирани 1.3 трилиона евро. Общо 37% от тези пари ще се изразходват за проекти за опазване на околната среда, 20% за дигитализация, а останалите няма да бъдат похарчени, ако биха нанесли щети върху климата.

Бирсен Ибрахимова прави и предложение за стимулиране на местната продукция и намаляване на вредните емисии в атмосферата:

„Карта по която всеки месец да бъде превеждана сметка, която всеки месец човек определя, че ще му бъде необходима като паричен ресурс да я влага в храна. Целта на това нещо е да се намали количеството на изхвърляната храна, защото огромен процент от храната по света се изхвърля. От 1 до 5 % от средствата в картата биха могли да се ползват за стимулиране на местната продукция. Насърчавайки местното производство, ще се подпомогне малкия и средния бизнес, ще бъдат спестени и вредни емисии, когато се пазарува от по-близко място“, споделя Бирсен Ибрахимова.