"Богохулстват тези, които не пият, т.е. трезвениците. Защото са обзети от суета и високомерие. Защото говорят за утрешния ден, като за завръщане в рая. Понеже не знаят на какво са обречени. Ние страдаме, но сме озарени от знанието... И за да не се озовававаме в ада, не трябва да допускаме Утрешният ден да настъпи. Поради което се налага да пием денонощно."
Това не е цитат от световния хит „Още по едно” на големия датски режисьор Винтерберг, а малък фрагмент от първия моноспектакъл на актьора и режисьор на свободна практика Благой Бойчев, чиято премиера се състоя в края на миналата седмица – на 22 и 23 май в Националния студентски дом в столицата. Той е част от специалната програма за 10-годишнината на независимия театър „Реплика”, към който Благой принадлежи и ви кани на една експедиция, която група студенти по философия предприемат след успешната си януарска сесия, решавайки да обиколят всички кръчми в София, като се подложат на денонощно пиене с идеята да разберат висшия смисъл... или да попаднат в сърцето на нищото.
Текстът е на Бойчо Бойчев – български автор, който за първи път се поставя на сцена, настоящ учител по философия и баща на актьора. Автор на сценографията и на плаката е Мирела Василева, а музиката е на Добромир Кисьов.
В звуковия файл можете да чуете разговора на Любима Бучинска в предаването за изкуство и култура „Арт сезони“ с Благой Бойчев.
Той е роден през 1986 г. в Шумен. Завършва "Актьорско майсторство за драматичен театър" в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" през 2009 г. в класа на проф. Пламен Марков. Магистър е по философия в Софийския университет (2016) и специализант по театрална режисура в НАТФИЗ (2016).
От 2009 до 2011 г. участва в трупата на Модерен Театър с ръководител Ивайло Христов. През 2011 г., заедно с Милко Йовчев, Ованес Торосян, Ивайло Драгиев и Стефан Алексиев, става един от създателите на Театър “Реплика“.
Има зад гърба си осъществени повече от 20 театрални проекта – и като актьор, и като режисьор, част от които с номинации и театрални награди.
Предстоят финалните дейности по изграждането на детска площадка в петричкото село Коларово по проект „Обитатели на кестеновите гори“, финансиран по Националната програма „Чиста околна среда-2024“. Идейното предложение е на кмета на селото Евгени Мицков, чиято цел е съоръжението да допринесе за по-добра визия на входа и изхода на селото, особено..
Младите планинари от Петрич и техните ръководители имат пореден повод за гордост, благодарение на една много добра новина, с която посрещнаха началото на новата 2025 г. Проектът „Петрич без граници“ беше избран за финансиране след кандидатстване в екологична инициатива на една от големите търговски вериги в България. Целта на проекта е да се..
Винарни от Долината на Струма обявяват Дни на отворените врати. Общо 15 винарни от селата Хърсово, Зорница, Плоски, Генерал Тодоров, Капатово и други, където традиционно се отглеждат лозя, ще посрещнат своите гости в дните от 14 до 16 февруари. Събитието е посветено на празника на лозарите и винарите свети Трифон Зарезан. По време на празника..
Темата е добре позната за сръбската политика. От поне два века насам. Това понятие е измислено от Илия Гарашанин още през 19-ти век с неговото „Начертание“. Тогава започва да се развива и идеята за македонизма. Целта е откъсването на българите от Северозапада и присъединяването им към други народи. Шопите са част от българското етнографско землище...
БСП участва в управлението, с фокус върху конкретни политики, а не заради разпределението на постове. Това заяви в предаването "Събития и личности" Кристиан Вигенин, зам.-председател на БСП и член на ЕП. Той подчерта, че предстоящият бюджет и законодателната програма на правителството трябва да отразяват приоритетите на социалистите, сред които са..
Фискалната политика на новото правителство, коалиционните договорки и политическото противопоставяне в Народното събрание – тези теми бяха във фокуса на разговора с бившия депутат от "Продължаваме промяната – Демократична България" Димитър Найденов. Според него, ГЕРБ умишлено саботира приемането на България в еврозоната, като насочва..
За разлика от Григорианския календар, съблюдаван в повечето части на света, китайският е базиран върху движенията на Луната. Подобно на западния зодиак, китайският е разделен на 12 цикъла, всеки от които с продължителност една година, вместо един месец. Началото на китайската Нова година обикновено се пада между 21 януари и 20 февруари. През 2025..