Как влияят високите летни температури върху хората със сърдечно-съдови заболявания, или са еднакво опасни за болни и здрави? Коментарът по темата е на д-р Валери Гелев, началник на Клиниката по кардиология в Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда – София в рубриката „В ритъма на сърцето“ на Радио Благоевград.
„По принцип екстремните промени във времето са свързани с повишен риск. Доказано е, че високите температури са водещи сред всички останали аномалии на времето. Добре е да се знае, че те могат да повлияят неблагоприятно върху всички хора, но особено върху хора със сърдечно-съдови заболявания и други заболявания, при които балансът между здраве и добро състояние е променен и могат да протекат по по-неблагоприятен начин. Това, което трябва да се знае, че екстремните температури и резките промени във времето започват да влияят тогава, когато продължават повече от 2-3 дни. Добре е да се знае, че тези промени могат да настъпят и няколко дни след регистрирани най-високи температури при хора, които са били изложени на такива условия“.
В горещите летни дни хора се оплакват от „причерняване“ и ускорен пулс. Възможно ли е сърцебиенето да провокира аритмия?
„Разбира се, в основата на „причерняването“ е недостатъчно доброто кръвоснабдяване на мозъка. Причините могат да бъдат различни: дехидратация, анемия, но в същото време това може да бъде предизвикано и от нарушения в ритъма. Те могат да бъдат както тахикардията, т.е. ускорения пулс, при който се наблюдава недостатъчно ефективна работа на сърцето поради високата сърдечна честота, или брадикардията – забавен сърдечен пулс. При такива симптоми е добре да се потърси лекарска помощ и да се направи кардиограма. Ако кардиограмата не даде отговор на въпроса дали има промяна и някакво нарушение в ритъма, тогава предприемаме други методи като поставяне на холтер – 24-часово ЕКГ мониториране, за да сме сигурни, че по-надеждно ще открием някакви промени в ритъма“.По думите на д-р Гелев нормалната сърдечна честота като стойности е между 50 и 100 удара в минута. Ако човек принципно е с по-ниска сърдечна честота, ускоряването до 100 удара би могло да бъде съпроводено с известен дискомфорт, т.е. необичайно ускорена за него сърдечна дейност.
Доколко опасни са високите температури и за хората с ниско артериално налягане?
„По принцип – да. Ако само по себе си артериалното налягане е ниско, без да следствие на заболяване, ние смятаме, че това е добър знак. Имам предвид, че тези хора са свързани с по-малко заболявания и с по-добра прогноза. Това е доказано, както и за хората с по-нисък пулс. При големите горещини обаче ниското артериално налягане може да бъде провокирано и да отиде в по-ниски стойности, които водят до проблеми в кръвоснабдяването и е нормално това да бъде причинено от дехидратация. Тези хора, както и всички останали, не трябва да се показват директно на слънцето и при топлинни аномалии. И най-вече да приемат достатъчно количество течности. Количеството течности зависи от отделянето. Течностите трябва да са около 2 литра, но ако има екстремно изпотяване и пребиваване в среда, в която се изпотяваме обилно, е необходимо по-голямо количество“.
Как влияе алкохолът на хора със сърдечно-съдови заболявания, през лятото се консумира предимно бира?
„Добре известно е, че алкохолът по принцип не е добър помощник в горещо време. Именно неговото съдоразширяващо действие, което има - понякога може да изиграе лоша шега, защото вазодилатацията може да стане неконтролируема и да доведе до намаляване на кръвното налягане с всички последици. Освен това приемането на бира не компенсира по добър начин както обема, така и необходимите соли и материали, плюс неблагоприятното въздействие на алкохола. Не може да се приеме, че алкохолът е заместник или начин за поддържане на добра хидратация в условията на екстремни горещини. Затова не се препоръчва за хора със сърдечно-съдови заболявания. Това, което е известно – чаша вино дневно, но когато големите горещини не са така изразени“.
Кардиологът д-р Гелев препоръча на болни и здрави в големите горещини да не предприемат излишни натоварвания и рискове . От относително хладно време преминахме към тропически горещини и влага, което също е от значение. Когато се налага излизане навън да се носи шапка и най-важното е да се рехидратираме чрез прием на вода.
През месец март отбелязваме прехода от зима към пролет и събуждането на природата с връзването на мартенички. Легендата зад мартениците и Баба Марта е богата на символика, която отразява вярванията на древните и тяхната дълбока връзка с природата. Но освен тази символика съществуват и много забавни народни приказки за баба марта и сърдития й..
Българи и сърби ще посрещнат заедно 1 март, празника, посветен на Баба Марта и Деня на самодееца в България, с голям концерт в сръбския град Бабушница. Организатори са Пътуващо читалище "Бащино огнище", Фондация „Македония“ и Домът на културата в град Бабушница. В събитието ще участват местни самодейци и музикантите от българския оркестър..
Оказва се, че хазартната зависимост става все разпространена и в по-малките населени места, където игралните зали и казината „никнат като гъби“. Липсата на доходна работа и нежеланието на младите хора да работят за малко пари, са една от основните причини да се наблюдава увеличена хазартна зависимост в България, която дори на места измества..
17-годишният Юлиян Димитров от кочериновското село Бараково спечели голямата награда в 11-ото издание на Националния литературен конкурс „И децата покоряват светове. Покажи, че можеш!“ . Ученикът впечатли журито със своето есе на тема "Бих се родил отново". „…Бих се родил, за да прощавам, защото е правилно. Прошката е освобождение за самия теб...
Във времето на социалните мрежи и живот в онлайн пространството, звучи като шега четвъртокласничка от Благоевград да е прочела 229 книги, но е истина. Само можем да се усмихнем и да кажем има и такива деца. Тя е Йоанна Терзийска на 10 години е , учи в Средно училище с изучаване на чужди езици „Свети Климент Охридски“ в областния град. А..
Започна турнето с екоигри в 7 града в страната, сред които Перник, Кюстендил и Петрич. Състезанията се организират от платформата „Пукльовците“, която цели да стимулира директното общуване и взаимоотношения между децата. И това не къде да е, а в училища среда – там, където започва тяхното истинско социализиране. Това сподели в ефира на Радио..
Всяка последна сряда от февруари се отбелязва Световният ден против тормоза в училище, известен като „Ден на розовата фланелка“. Тя символизира неприемането на тормоз и насилие в училищетo . За пръв път „Денят на розовата фланелка“ е проведен в Канада през 2007 година като протест, организиран от двама ученици – Дейвид Шепърд и Травис..