Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

В Часа на Земята WWF призовава: Мирът е пътят към опазената природа

Какви екологични последици крие войната?


С тазгодишното издание на кампанията си за Часа на Земятаприродозащитната организация WWF отправя призив за мир. Всеки нов ден на военни действия допринася пряко или косвено за влошаване качеството на околната среда. Експертите предупреждават, че екологичните последици често не могат да бъдат установени веднага, защото в разгара на боевете програмите за мониторинг се преустановяват, а и голяма част от негативните ефекти се проявяват в дългосрочен план. В много случаи обаче щетите са мащабни и за кратко време се унищожава постигнатото в рамките на десетилетия. Ето някои от рисковете:


Изтичане на радиация. 


Авариите в ядрените електроцентрали в Чернобил през 1986 г. и във Фукушима през 2011 г. показаха, че, въпреки мерките за безопасност, дори в мирно време съществуват рискове от радиационно замърсяване. По време на война тези рискове са многократно по-големи. Освен съоръжението, съхраняващо ядрени отпадъци в Чернобил, на територията на Украйна има 15 работещи ядрени реактора. Директни ракетни удари, прекъсване на електрозахранването или други военни интервенции могат да компрометират системите за безопасно функциониране на централите и да станем свидетели на втори „Чернобил“.


„В началото на март вече имаше пожар в най-голямата украинска атомна електроцентрала „Запорожие“. В този случай, за щастие, ядрената катастрофа беше избегната. При продължаване на бойните действия обаче има риск следващ подобен случай да предизвика сериозна авария и дългосрочно радиационно замърсяване на екосистемите в периметър от  хиляди километри в редица европейски страни. А това би довело след себе си хронични здравни рискове за засегнатото население и генетични аномалии у растителни и животински видове“, предупреждава Веселина Кавръкова, изпълнителен директор на WWF България.


Ефекти върху климата. 


Контролът над изкопаемите горива често е ключов фактор в съвременните войни, но в бъдеще войни може да се водят и за вода, храна и други ресурси, застрашени от климатичната криза. За съжаление, както виждаме и днес, цивилните жители, които зависят от изкопаеми горива за прехрана, придвижване и отопление, почти винаги са сред първите и най-уязвими жертви на войната. Военните превозни средства, бойните самолети и плавателни съдове, сградите и инфраструктурата, обезпечаващи нуждите на войната, също изискват енергия, генерирана главно от петрол. По данни на Scientists for Global Responsibility (SGR), въоръжените сили заедно с индустриите, които осигуряват тяхното оборудване, са отговорни за 6% от всички глобални емисии на парникови газове. Немалък е и рискът от непредумишлени аварии. Контейнери за изкопаеми горива, петролни танкери, плаващи в минирани води, или тръбопроводи, възпламенени от военни действия, биха освободили в атмосферата огромно количество емисии от токсични и парникови газове.


Замърсяване на водата и почвата. 


Въглищните мини се пълнят с вода, която трябва да се изпомпва. Ако изпомпването бъде преустановено, съществува опасност натрупващите се подземни води да се замърсят с тежки метали, които след това могат да проникнат във водоносните артерии и почвите. Такъв прецедент вече имаше в изоставени въглищни мини в Източна Украйна и не е изключено да се превърне в още по-сериозен проблем, ако боевете продължат. Унищожаването на пречиствателните станции за отпадъчни води също може сериозно да влоши качеството на водите в региона. Сериозни инциденти на замърсяване могат да бъдат причинени и при повреда на промишлени, петролни или енергийни съоръжения. Евентуално спукване на стените на водноелектрически централи може да предизвика опустошителни наводнения, както и замърсяване, заключено сега в седиментите. Сухопътните мини, касетъчните бомби и други експлозиви могат да замърсят почвите и водните обекти с токсични вещества, които излагат хората на хронични рискове за здравето и замърсяват цели екосистеми.


Какво можем да направим?


В Часа на Земята WWF отправя послание за мир, който е първата и най-важна стъпка към опазената природа. Нека в тази седмица, посветена на здравето на нашата планета, да покажем човечност и да дарим от времето си, за да помогнем на хората, бягащи от войната в този изключително тежък за тях момент. Подробности за това как бихме могли да дадем своя принос и подкрепа вижте в Единния портал за хора, засегнати от войната в Украйна.


Часът на Земята в България се реализира с безвъзмездната медийна подкрепа на: БНР, БНР-Благоевград, БНР-Бургас, БНР-Варна, БНР-Видин, БНР-Стара Загора и други медии. 


Столична община е официален партньор на инициативата Часът на Земята.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Обновените екопътеки над село Ключ привличат все повече туристи

Достъпът до природните забележителности в района на петричкото село Ключ вече е по-лесен и безопасен, след обновяването на основните екопътеки. Това стана факт още през миналата година, благодарение на усилията, труда и средствата, вложени от страна на местната власт, на спонсори, като най-големият е таксиметрова фирма от София, на Сдружение..

публикувано на 06.02.25 в 13:15

Георги Колевичин: Въпреки успехите ми, далеч съм от Еверест

34-годишният алпинист от Разлог Георги Колевичин изпълни още една своя мечта, изкачи най-високия връх на Южна Америка – Аконкагуа (6960.8 м). Той се намира в Андите, в аржентинската провинция Мендоса и е най-високият изгаснал вулкан в света. На езика на инките Аконкагуа означава Каменен страж. На 12 януари Георги с още трима българи тръгват..

публикувано на 06.02.25 в 09:53

До две седмици ще бъде готова новата детска площадка в петричкото село Коларово

Предстоят финалните дейности по изграждането на детска площадка в петричкото село Коларово по проект „Обитатели на кестеновите гори“, финансиран по Националната програма „Чиста околна среда-2024“. Идейното предложение е на кмета на селото Евгени Мицков, чиято цел е съоръжението да допринесе за по-добра визия на входа и изхода на селото, особено..

публикувано на 03.02.25 в 13:52

Туристически паспорт и дигитален пътеводител ще популяризират забележителностите в Петричко

Младите планинари от Петрич и техните ръководители имат пореден повод за гордост, благодарение на една много добра новина, с която посрещнаха началото на новата 2025 г. Проектът „Петрич без граници“ беше избран за финансиране след кандидатстване в екологична инициатива на една от големите търговски вериги в България. Целта на проекта е да се..

публикувано на 03.02.25 в 11:33

Винарският бизнес за мен е начин да продължа 200-годишната традиция

Винарни от Долината на Струма обявяват Дни на отворените врати. Общо 15 винарни от селата Хърсово, Зорница, Плоски, Генерал Тодоров, Капатово и други, където традиционно се отглеждат лозя, ще посрещнат своите гости в дните от 14 до 16 февруари. Събитието е посветено на празника на лозарите и винарите свети Трифон Зарезан. По време на празника..

публикувано на 03.02.25 в 10:52

Отново говорим за „шопска нация“

Темата е добре позната за сръбската политика. От поне два века насам. Това понятие е измислено от Илия Гарашанин още през 19-ти век с неговото „Начертание“. Тогава започва да се развива и идеята за македонизма. Целта е откъсването на българите от Северозапада и присъединяването им към други народи. Шопите са част от българското етнографско землище...

публикувано на 03.02.25 в 09:32
Кристиан Вигенин

Кристиан Вигенин: България трябва да влезе в еврозоната без риск за икономиката

БСП участва в управлението, с фокус върху конкретни политики, а не заради разпределението на постове. Това заяви в предаването "Събития и личности" Кристиан Вигенин, зам.-председател на БСП и член на ЕП.  Той подчерта, че предстоящият бюджет и законодателната програма на правителството трябва да отразяват приоритетите на социалистите, сред които са..

публикувано на 31.01.25 в 11:46