За доброто сърдечно здраве е много важна профилактика
Грижа за сърцето през зимата – тема, която коментира доц. д-р Красимира Христова, председател на Асоциацията по неинвазивна образна диагностика и медицински директор на Центъра по сърдечно-съдови заболявания – София в предаването „Здравен компас“ на БНР-Радио Благоевград.
„Кардиолозите знаем, че сърдечно-съдовите заболявания се проследяват и лекуват целогодишно, но зимния период е едно изпитание за пациентите, които са с хронични заболявания като артериална хипертония, застойна сърдечна недостатъчност, исхемична болест на сърцето, включително и ритъмно-проводни нарушения. Те се обострят през студените зимни месеци. Освен това през студените дни ние ограничаваме двигателната си активност, диетата ни също се променя като към нея се включва по-мазна храна, включително увеличаваме и консумацията на сол. Това се прави несъзнателно, дори и при здравите хора. Затова в съответствие с повишаването на артериалното налягане, се променя и липидния профил, хемодинамиката на целия организъм. От друга страна, когато имаме заболяване като исхемична болест – това може да зачести проявите на сърдечни атаки от страна на сърцето и пациентите ни започват да посещават спешни кабинети, лични лекари, кардиолози. Не трябва да забравяме, че много от нашите пациенти са с придружаващи заболявания, което означава, че трябва да обръщаме непрекъснато внимание, когато зачестят респираторните заболявания като грип, включително и COVID-19. Тези пациенти трябва да бъдат под непрекъснат контрол, тъй като една хронична белодробна болест и грип водят до промени в сърдечно-съдовия статус“ – посочи доц. Христова. По думите и появата на задух, лесна умора, неравномерно сърцебиене, както и отоци по долните крайници или болки в главата, във врата, са сред симптомите, които трябва да насочат вниманието ни към възможни проблеми със сърдечното здраве и трябва да се консултираме със съответния специалист.
Доц. Красимира Христова препоръча грижата за сърцето през зимата и особено след тежките коледни и новогодишни трапези да се изразява в профилактика и ранна диагностика, когато пациентите имат оплаквания. Задължително е това да се съчетава с правилен хранителен режим, включително разтоварваща диета след празничните дни, което би подействало добре по отношение на здравния статус. Дори и да не са налични придружаващи заболявания като хипертония, затлъстяване или диабет.
Специалистът-кардиолог коментира и използването на хранителни добавки през зимата като превенция. „Като превенция ние съветваме пациентите да наблегнат върху консумацията на плодове и зеленчуци, най-вече на цитрусовите плодове, както и прием на витимани. Витамин С, В-комплекс, селен, цинк водят до повишаване на имунния статус. Пациентите с хронични заболявания над 60-годишна възраст задължително трябва да правят противогрипна профилактика в началото на зимния сезон“.
Хората със сърдечно-съдови заболявания да избягват излизането навън от топло на много студено време. Ако правят ежедневни разходки, трябва да бъдат намалени в рамките на половин час и това да става при по-меко време в рамките на обедните часове. „И за пациентите със сърдечно-съдови заболявания, както и за хората с добро сърдечно здраве, ние препоръчваме разходките навън. При здрав организъм – 10 хиляди крачки, при пациентите със сърдечно-съдови заболявания намаляваме този обем в рамките на 5-6 хиляди крачки, което е напълно достатъчно и се равнява на 30-40 минути разходка дневно“.
Доц. Христова бе категрична, че здрави и болни не бива да пропускат редовните профилактични прегледи. Когато е налице определена симптоматика не трябва да се отлага посещението при специалист, тъй като навременната диагностика ще осъществи превенция на новооткрито или вече известно заболяване.
Срещата между САЩ и Русия в Рияд беше „огромен успех за руската администрация“, коментира в предаването „Събития и личности“ евродепутатът от ГЕРБ/СДС и ЕНП Илия Лазаров. Според него Вашингтон на практика сам е предложил размразяване на отношенията, без Москва да полага сериозни усилия за това. „Предтекстът е, че трябва да се сложи край на войната,..
Бюджетът не е просто финансов документ и закон – той отразява приоритетите на управляващите и посоката, в която ще се развива държавата. Въпреки това, все още не виждаме ясно очертани политики и дългосрочна визия на кабинета "Желязков". Това коментира в предаването "Събития и личности" бившият депутат от „Продължаваме промяната – Демократична България“..
Проектът на Бюджет 2025 породи сериозни дебати относно неговото влияние върху социалната политика, икономиката и гражданските свободи. Политологът и бивш народен представител Калоян Методиев, анализира параметрите на бюджета и предупреди за тревожни тенденции в управлението на страната. Според него, България се намира в момент, в който се прави опит за..
Какви тайни крие древната тракийска цивилизация? Какво ни разкриват следите, оставени от този народ? На тези и много други въпроси отговаря новата книга „Траките – какво трябва да знаете?“, създадена от екип от изтъкнати български учени. В интервю за Радио Благоевград доц. д-р Тодор Чобанов, един от авторите на изданието, разказа за значението на..
България завърши успешно представянето си на международното специализирано изложение Lisbon Food Affair (LFA) - най-големият хранителен панаир в Португалия, който събра повече от 200 компании и над 500 бранда в направленията „Храни и напитки“, „Хорека“ и „Технологии“ в Лисабон. Събитието отбеляза три дни на интензивни търговски разговори и..
Вълна от съпричастност обедини дупничани. На призива за набиране на средства за лечението на Слави Керкенеков се отзовават екипа доброволци от сдружение "Близо до теб" в Дупница. Кампанията успява да отвори сърцата на стотици негови съграждани. За по-малко от три дни с благотворителната инициатива е събрана сумата от 17 000..
1892 – това е годината на основаването на Народния музей, като един от отделите му е именно Етнографския музей в България. А в ефира на Радио Благоевград –БНР директорът проф.д-р Владимир Пенчев предложи своеобразна екскурзия назад във времето, когато са положени усилията на видни историци, етнолози и етнографи за създаването на сегашния Институт..