Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Доброволците – спасители без държавна подкрепа

Спасителите от Доброволното формирование “Мейдей” България се завърнаха от мисията си в Турция. Пет денонощия спасителите бяха в един от най-пострадалите от земетресението райони. Въпреки тежките зимни условия, липсата на достатъчно средства, техника и оборудване, доброволците не са се отказали до последно от мисията си да спасяват човешки животи.

„Още на втория ден след земетресението звъннахме на председателя на Националната асоциация на доброволците в България не за да питаме тръгваме ли, а кога тръгваме. Буквално за четири - пет часа се организирахме, купихме най-необходимите неща, информирахме работодателите си и тръгнахме за Турция“ – разказа за Радио Благоевград Красимир Каракашев, ръководител на доброволното формирование “Мейдей” България.

Българската група е трябвало да обследва сградите и да установи, дали има данни за живот в град на около 80 километра от епицентъра на земетресението. Въпреки оскъдното оборудване, родните спасители са показали умения, качества и сърце.

 „Българската група беше най, най-зле оборудвана, но имахме и друго най. Най-високият флаг в лагера, който се издигаше, беше българският флаг. Всички спасители бяха там за да помагат. Израелският екип беше дошъл с полева болница, с инженери, с ветеринарен лекар за кучето. Българската група беше само с едно микрофонче, което се казва акустик микрофон. То се слага на носеща част на сградата, ако има такава, за да се прослушва сградата. За наша радост, екипът на българските спасители успяхме да посочим 29 места с евентуално живи хора. 12 от тях бяха потвърдени от шведското куче. Благодарение на екипната работа бяха спасени човешки животи“ - допълни Красимир Каракашев.

Според него обаче, въпреки полезността за обществото на доброволните неправителствени формирования се оказва, че те не са подкрепени от държавата. За тях не се отделят държавни средства за издръжка, не се осигуряват помещения, за да развиват дейността си, нямат институционална и законова подкрепа. Държавата отделя средства само за националните организации и за общинските доброволни формирования, част от които обаче е спорно, доколко изпълняват ефективно задължения си и доколко са наистина полезни на обществото. 

Подробностите можете да чуете в интервюто с Красимир Каракашев:



 „Държавата по никакъв начин не помага доброволните формирования, регистрирани към юридически лица. Това е много сериозен проблем във време, в което виждаме колко полезни са тези организации. В България могат да се регистрират тези формирования по два начина -  единият е от страна на общините, които по закон са длъжни да регистрират такива формирования, а другият начин е това доброволно формирование да бъде учредено от юридическо лице, както е нашият случай. Доброволното формирование “Мейдей” България е учредено към неправителствената организация Сдружение Български щит, което е в обществена полза“ – коментира за Радио Благоевград Кристина Ръжданова, заместник- председател на Сдружение Български щит.

 Според нея, наредбата за доброволните формирования игнорира съществуването на частните доброволни формирования, като не дава никаква възможност на държавата, общините и институциите да помагат на тези доброволни формирования.

„Не са създадени инструменти за подкрепа на тези формирования, които се оказват изключително полезни. Затова апелирам институциите, които имат отношение по тази тема, да поканят всички заинтересовани страни на срещи, защото опитът, който имаме в тази сфера, е безценен. Надяваме се, да бъде положена основата на истинското доброволчество в България по начин, който да съответства на нуждите на населението и на съвременното разбиране за доброволчеството“ – коментира още Кристина Ръжданова.

Подробностите можете да чуете в интервюто с Кристина Ръжданова:





БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още

 „Мегалитни паметници и култови практики“ събра учени от цял свят в Югозападния университет

Излезе от печат сборникът от симпозиума „Мегалитни паметници и култови практики“, чийто домакин беше катедра „Културология“ на Югозападния университет „Неофит Рилски“. В двата тома на сборника са включени 53 доклада на изследователи от държави от цял свят. Тематичният обхват на научните доклади е в областта на историята на културата,..

публикувано на 09.07.25 в 15:34

Жителите на Благоевград се оплакват от ценови скокове в лекарствата и хитринки на търговците

Граждани изпращат десетки сигнали всеки ден за съмнителни промоции, ценови скокове и други нелоялни търговски практики след официалното представяне на уебплатформата "Антиспекула" и мобилното приложение за подаване на сигнали. Най-голям брой сигнали за последните дни са подадени от София, следвани от Варна и Благоевград. Малка част от..

публикувано на 09.07.25 в 14:12

Как да реагираме при среща със змия

С повишаването на температурите зачестяват сигналите за змии в населени места. На 6 сигнала за змии и пострадали птици са се отзовали от Аварийно-спасителния отряд в Благоевград. „Змиите, които се срещат в община Благоевград, не са опасни. Има един период в годината, когато се срещат по-често заради размножаването“, уточни ръководителят на..

публикувано на 08.07.25 в 11:45
Василиса Валеова

Стратегията за образованието в Благоевград е важна, но има слабости при събирането на информация

Община Благоевград изработва Стратегия за развитие на образованието в общината в партньорство с НПО „Заедно в час“. Документът трябва да очертае посоката, в която да се развива образованието на децата в следващите години. За целта общинска администрация пусна на официалната си страница анкети, с които да събере обратна връзка от заинтересованите..

публикувано на 08.07.25 в 11:22
Проф. д-р Желязко Арабаджиев

Благоевград може да се превърне в академичен център по онкология

Благоевград и АУБ бяха домакини за втора поредна година на инициативата  „Scientorium Juvenorum - Лятно училище за имунолози и онколози“ . Заслугата за това е на  Българското научно дружество по имуноонкология и на Клуб „Млад онколог“ . Трите семинарни дни бяха изпълнени с презентации и обучения, в които водещи специалисти предадоха своя..

публикувано на 08.07.25 в 10:47
Георги Влайков

Какво да правим, за да помогнем при горски пожари?

През 2024 г. българските гори станаха най-горещата точка в Европа. Изгоряха безпрецедентно много хектари прекрасни гори. Ние всички като общество положихме огромни усилия, за да спасим природата си. Но… борбата не е свършила. В знак на благодарност за широката обществена подкрепа и тази година Националната асоциация на доброволците в Република..

публикувано на 07.07.25 в 13:17

Полина Господинова: Всяка липса е начало, всяка пауза – завръщане, всяко мълчание – любов

„Етимология на отсъствията" не е книга с отговори. Не е книга с въпроси. Поезията през XXI век няма за своя мисия нито да пита, нито да отговаря. Тя не е и мечтание, нито проплакване, не е „зов за споделеност". Днес поетът предупреждава. Смисленият поет. Това е книга, както твърди нейната авторка, „в която всяка липса е начало, всяка пауза – завръщане,..

публикувано на 06.07.25 в 13:06