Добър пример от Драгоманското блато
Днес отбелязваме Световния ден на влажните зони – най-продуктивните екосистеми на Земята. Те предоставят уникални условия за живот на множество растителни и животински видове и в същото време са ценен източник на ресурси с икономическа стойност, от които зависи изхранването на стотици милиони хора.
Значението на влажните зони
Влажните зони са в основата на развитието на цивилизациите в продължение на хилядолетия. Те осигуряват на местните общности достъп до риба и сладка вода за пиене, напояване на добитъка и отглеждането на земеделски култури. Рибата, добита от влажните зони, е основен източник на протеини за повече от 1 милиард души, аквакултурите се развиват по-бързо от всеки друг сектор за производство на храни, а оризовите полета изхранват 3,5 милиарда души или почти половината от световното население всяка година. Освен това, влажните зони осигуряват по-голямата част от водата, от която всички ние зависим. Те филтрират замърсителите, предоставяйки ни вода, която можем безопасно да пием, при положение, че по-малко от 1% от сладката вода в света е годна за консумация.
Влажните зони деградират. Какви са последиците?
За съжаление, неустойчивите земеделски практики увреждат и унищожават влажните зони. Повече от половината влажни зони с международно значение са увредени от селското стопанство. Причината е, че днес потребяваме повече вода, отколкото природата може да възстанови. Използването на вода се е увеличило шест пъти за 100 години и нараства с 1% годишно. В резултат, почти всички глобални източници на сладка вода, са застрашени. Статистиката сочи, че 82% от световното население е изложено на високи нива на замърсяване при водоснабдяването.
„Съставени от разнообразни екосистеми като торфища, блата и крайбрежни естуари, влажните зони са дом на 40% от видовете в света. Те също така улавят и съхраняват въглерод, премахват замърсителите на околната среда и предпазват местните хора от наводнения. Поради сложния си състав, те са особено уязвими, поради което са на път да изчезнат в Европа“, коментира хидробиологът и експерт във WWF Иван Христов.
На помощ идва Рамсарската конвенция
На 2-ри февруари през 1971 година в град Рамсар, Иран, е подписана Конвенцията за влажните зони. Основната цел на Рамсарската конвенция е опазването и рационалното използване на влажните зони като средство за постигане на устойчиво развитие в целия свят. В списъка с влажни зони от международно значение са включени и обекти от България. Сред тях са езерото „Сребърна“, комплексът „Ропотамо“, Дуранкулашкото блато и много други. А през 2011 г. в него попада и Драгоманското блато, което е част от европейската екологична мрежа „Натура 2000“, както и от Европейския зелен пояс.
Възстановяването на Драгоманското блато
След изграждането на отводнителни канали и помпена станция през миналия век, Драгоманското блато е почти напълно пресушено. През 90-те години отводняването на влажната зона се преустановява и блатото започва бавно да се възстановява. През януари 2020 г. мащабен горски пожар унищожи над 80% от неговата растителност. Драгоманското блато е изправено пред заплахи като замърсяване, еутрофикация, засушавания и загуба на местообитания. Това води до загуба на екосистемни услуги, а редица животински и растителни видове са засегнати.
Днес WWF и Сдружение за дива природа БАЛКАНИ работят рамо до рамо за възраждане на блатото. Двете организации разработиха детайлна стратегия за възстановяване и управление на екосистемата, която включва пилотни дейности по поддържане на растителността в блатото, залесявания и изграждане на буферни зони от влажни ливади около влажната зона. Дългогодишните природозащитни и възстановителни дейности на редица организации в региона бяха увенчани с важен успех. Серия от наблюдения установиха, че след 66-годишно отсъствие сивият жерав се е завърнал и отново гнезди у нас.
Природозащита, наука и изкуство
Работата по опазване на влажната зона продължава и в момента като се пренася и в сферата на изкуството. Възраждането на блатото е увековечено от визуалния артист Мария Налбантова, която пресъздава процеса, смесвайки в произведенията си природозащитните, социалните и икономическите аспекти на възстановителната дейност. Първата изложба „Райско блато“ представлява художествена метафора на екосистемата и нейните неразривно свързани обитатели. Трите скулптурни обекта, представени в нея, са изработени от тръстика, грижливо окосена, събрана и обработена от художничката в лабораторни условия. Освен, че обръщат внимание към преплетеното съществуване на организмите, творбите отварят и въпроса за отговорността, която всички носим, за оцеляването на екосистемата. Изложбата е отворена за посетители в „Квадрат 500“ до 11-и февруари.
Членството на България в Шенген ще има значително отражение върху туризма и бизнеса, като се очаква облекчаване на граничния режим и засилване на трансграничните връзки с Гърция и други съседни държави. Това коментираха в предаването „Събуди деня“ по Радио Благоевград туроператорът Здравка Чимева и адвокат Борис Харизанов, член на Българо-гръцката..
Младежи от Югозападна България ще имат възможност да разгледат света „наопаки“ по време на работилницата „Наопаки: Светът през различни гледни точки“, чието първо издание ще бъде на 4 януари 2025 г. в Перник. Инициативата е организирана от Международния младежки център в града, като идеята е работилницата да се проведе и в Дупница, Благоевград и Гоце..
От отколешни времена, на 1 и 2 януари в петричкото село Ключ, кукери гонят злите сили обикаляйки къщите на местните хора, наричайки им здраве и берекет. През последните три-четири години обаче, се е утвърдила традицията това да се случва на 2 януари. „Защо на 2-ри, а не на 1 януари? Ами защото, след посрещането на Новата година хората са..
„Синини“ на Шанел Еркин е опит за създаване на любовен пантеон от ежедневното.“ – това пише Георги Гаврилов за дебютната книга на Шанел Еркин. Предлагаме ви да чуете разговора на Валентин Дишев с Шанел Еркин за тази книга: Шанел Еркин е родена във Варна. Учи оперно и класическо пеене. Още от десетгодишна изнася образователни..
"Винаги оптимист. Никога нито за миг не съм преставал да вярвам в тази идея" - с тези думи на Георги Гаврилов завърши разговорът с него в поредното издание на "Арт сезони". Разговор за годината на издателствата, по навик определяни като "малки", но редовно наместващи се сред "големите", когато става дума за отличени от журита и аудитория техни книги...
В края на 2024 всеки си прави равносметка за това, какви бяха неговите 366 дни от изминалата година. Как да изпратим своята година с всичко хубаво и негативно в нея, но с удовлетвореност, а не с отчаяние и горчивина? Как да ценим малките неща в живота, които ни правят щастливи, а може би не си даваме сметка за това? Как да провокираме късмета си..
2024 година е новата най-топла година в историята и първата, през която повишението на средната температура на Земята е над 1.5 °C , което е над определената граница от Парижкото споразумение за климата - сочат данните на службата по изменение на климата по програмата „Коперник“ (C3S). За Радио Благоевград ги съобщи Николай Петков от..