Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

В Деня на влажните зони WWF напомня за тяхното значение

Как да опазваме природата с изкуство?

Добър пример от Драгоманското блато

Днес отбелязваме Световния ден на влажните зони – най-продуктивните екосистеми на Земята. Те предоставят уникални условия за живот на множество растителни и животински видове и в същото време са ценен източник на ресурси с икономическа стойност, от които зависи изхранването на стотици милиони хора.

Значението на влажните зони
Влажните зони са в основата на развитието на цивилизациите в продължение на хилядолетия. Те осигуряват на местните общности достъп до риба и сладка вода за пиене, напояване на добитъка и отглеждането на земеделски култури. Рибата, добита от влажните зони, е основен източник на протеини за повече от 1 милиард души, аквакултурите се развиват по-бързо от всеки друг сектор за производство на храни, а оризовите полета изхранват 3,5 милиарда души или почти половината от световното население всяка година. Освен това, влажните зони осигуряват по-голямата част от водата, от която всички ние зависим. Те филтрират замърсителите, предоставяйки ни вода, която можем безопасно да пием, при положение, че по-малко от 1% от сладката вода в света е годна за консумация.

Влажните зони деградират. Какви са последиците?
За съжаление, неустойчивите земеделски практики увреждат и унищожават влажните зони. Повече от половината влажни зони с международно значение са увредени от селското стопанство. Причината е, че днес потребяваме повече вода, отколкото природата може да възстанови. Използването на вода се е увеличило шест пъти за 100 години и нараства с 1% годишно. В резултат, почти всички глобални източници на сладка вода, са застрашени. Статистиката сочи, че 82% от световното население е изложено на високи нива на замърсяване при водоснабдяването.

„Съставени от разнообразни екосистеми като торфища, блата и крайбрежни естуари, влажните зони са дом на 40% от видовете в света. Те също така улавят и съхраняват въглерод, премахват замърсителите на околната среда и предпазват местните хора от наводнения. Поради сложния си състав, те са особено уязвими, поради което са на път да изчезнат в Европа“, коментира хидробиологът и експерт във WWF Иван Христов.

На помощ идва Рамсарската конвенция
На 2-ри февруари през 1971 година в град Рамсар, Иран, е подписана Конвенцията за влажните зони. Основната цел на Рамсарската конвенция е опазването и рационалното използване на влажните зони като средство за постигане на устойчиво развитие в целия свят. В списъка с влажни зони от международно значение са включени и обекти от България. Сред тях са езерото „Сребърна“, комплексът  „Ропотамо“, Дуранкулашкото блато и много други. А през 2011 г. в него попада и Драгоманското блато, което е част от европейската екологична мрежа „Натура 2000“, както и от Европейския зелен пояс.

Възстановяването на Драгоманското блато
След изграждането на отводнителни канали и помпена станция през миналия век, Драгоманското блато е почти напълно пресушено. През 90-те години отводняването на влажната зона се преустановява и блатото започва бавно да се възстановява. През януари 2020 г. мащабен горски пожар унищожи над 80% от неговата растителност. Драгоманското блато е изправено пред заплахи като замърсяване, еутрофикация, засушавания и загуба на местообитания. Това води до загуба на екосистемни услуги, а редица животински и растителни видове са засегнати.

Днес WWF и Сдружение за дива природа БАЛКАНИ работят рамо до рамо за възраждане на блатото. Двете организации разработиха детайлна стратегия за възстановяване и управление на екосистемата, която включва пилотни дейности по поддържане на растителността в блатото, залесявания и изграждане на буферни зони от влажни ливади около влажната зона. Дългогодишните природозащитни и възстановителни дейности на редица организации в региона бяха увенчани с важен успех. Серия от наблюдения установиха, че след 66-годишно отсъствие сивият жерав се е завърнал и отново гнезди у нас.

Природозащита, наука и изкуство
Работата по опазване на влажната зона продължава и в момента като се пренася и в сферата на изкуството. Възраждането на блатото е увековечено от визуалния артист Мария Налбантова, която пресъздава процеса, смесвайки в произведенията си природозащитните, социалните и икономическите аспекти на възстановителната дейност. Първата изложба „Райско блато“ представлява художествена метафора на екосистемата и нейните неразривно свързани обитатели. Трите скулптурни обекта, представени в нея, са изработени от тръстика, грижливо окосена, събрана и обработена от художничката в лабораторни условия. Освен, че обръщат внимание към преплетеното съществуване на организмите, творбите отварят и въпроса за отговорността, която всички носим, за оцеляването на екосистемата. Изложбата е отворена за посетители в „Квадрат 500“ до 11-и февруари.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Доц.Чайров от ЮЗУ с три патента в областта на лекарствата

Доц. д-р Радослав Чайров е зам.-декан на Природо-математическия факултет и ръководител на Катедра „Химия“  в ЮЗУ „Неофит Рилски“. Роден в Перник, но от 25 години е в Благоевград. Той работи в областта на модификацията на лекарствените средства. За него това е истинско предизвикателство. Има три патента в тази област.  Става доцент с много упорита..

публикувано на 07.05.24 в 15:39

На Великден в село Долене откриват къща с люлка

Село Долене е разположено в южните склонове на Огражден планина. То има древна и богата история, но в момента постоянните му жители са само седем.  От  2018 година, учредителите на сдружението „Долене за поколенията“  започват възстановяването на къщите в селото с амбицията да превърнат родното място на дедите си в културно-образователна..

публикувано на 05.05.24 в 11:30

Красимир Герчев: Здраве, късмет и благополучие във всеки дом

„Да помага Великден, честит Гергьовде н !“ – под този надслов са обединени празничните прояви  в община Разлог. „ Ние се стремим да предадем това, което очаква публиката,  но има неща, на които държим, желаем и подкрепяме  и това е да бъдат автентични. Защото в цялото това разнообразие  в Европейския съюз и в света  в тази отвореност, не..

публикувано на 05.05.24 в 11:24

Проф. Магдалена Панайотова: Великден е празник на надеждата

Проф. Магдалена Панайотова е преподавател в Софийския университет,  главен  редактор на списанието 'Езиков свят“ на Югозападния университет в Благоевград,  секретар на ПЕН клуба на писателите в България. „ Преди всичко Великден е празник на надеждата. Но за мен лично е и празник на равносметката “, каза за Радио Благоевград проф. Панайотова. Тя..

публикувано на 05.05.24 в 11:22

С програма „Еразъм“ ставаме посланици на ЮЗУ и Благоевград по света

Доктор Яна Манова е преподавател в Катедрата по романистика и германистика в ЮЗУ „Неофит Рилски“ и е един от много посланици на благоевградския университет по света. Наскоро тя се завърна от международен академичен обмен по програма „Еразъм“ в университета в град Ризе, Турция. „ЮЗУ „Неофит Рилски“ има договори за партньорство по програма „Еразъм“ с..

публикувано на 02.05.24 в 14:44

Концерт под надслов "Нашият Великден" в село Баня

Кметство село Баня и НЧ "Просвета-1908" канят на празничен концерт под надслов "Нашият Великден". Баня е единственото населено място, в което Великден се е празнувал цели четири дни. „Заедно ще се върнем в спомените си, пред нас ще "изплуват" картини от местностите "Силевица" , "Аранджела" , "Дабето" и "Варвара". Места, които хората от..

публикувано на 30.04.24 в 15:07
Злата Ризова

Дневният ред на омбудсмана ще бъде определен от благоевградчани

Дневният ред на Злата Ризова в ролята й на омбудсман ще бъде определян от благоевградчани. Аз ще застана зад всеки един, който аргументирано и последователно защитава обществени въпроси и дори самия себе си. Това заяви в предаването „Сюжети от деня“ новоизбраният обществен посредник в община Благоевград. Тя коментира и отхвърленото предложение за..

публикувано на 30.04.24 в 12:28