Добър пример от Драгоманското блато
Днес отбелязваме Световния ден на влажните зони – най-продуктивните екосистеми на Земята. Те предоставят уникални условия за живот на множество растителни и животински видове и в същото време са ценен източник на ресурси с икономическа стойност, от които зависи изхранването на стотици милиони хора.
Значението на влажните зони
Влажните зони са в основата на развитието на цивилизациите в продължение на хилядолетия. Те осигуряват на местните общности достъп до риба и сладка вода за пиене, напояване на добитъка и отглеждането на земеделски култури. Рибата, добита от влажните зони, е основен източник на протеини за повече от 1 милиард души, аквакултурите се развиват по-бързо от всеки друг сектор за производство на храни, а оризовите полета изхранват 3,5 милиарда души или почти половината от световното население всяка година. Освен това, влажните зони осигуряват по-голямата част от водата, от която всички ние зависим. Те филтрират замърсителите, предоставяйки ни вода, която можем безопасно да пием, при положение, че по-малко от 1% от сладката вода в света е годна за консумация.
Влажните зони деградират. Какви са последиците?
За съжаление, неустойчивите земеделски практики увреждат и унищожават влажните зони. Повече от половината влажни зони с международно значение са увредени от селското стопанство. Причината е, че днес потребяваме повече вода, отколкото природата може да възстанови. Използването на вода се е увеличило шест пъти за 100 години и нараства с 1% годишно. В резултат, почти всички глобални източници на сладка вода, са застрашени. Статистиката сочи, че 82% от световното население е изложено на високи нива на замърсяване при водоснабдяването.
„Съставени от разнообразни екосистеми като торфища, блата и крайбрежни естуари, влажните зони са дом на 40% от видовете в света. Те също така улавят и съхраняват въглерод, премахват замърсителите на околната среда и предпазват местните хора от наводнения. Поради сложния си състав, те са особено уязвими, поради което са на път да изчезнат в Европа“, коментира хидробиологът и експерт във WWF Иван Христов.
На помощ идва Рамсарската конвенция
На 2-ри февруари през 1971 година в град Рамсар, Иран, е подписана Конвенцията за влажните зони. Основната цел на Рамсарската конвенция е опазването и рационалното използване на влажните зони като средство за постигане на устойчиво развитие в целия свят. В списъка с влажни зони от международно значение са включени и обекти от България. Сред тях са езерото „Сребърна“, комплексът „Ропотамо“, Дуранкулашкото блато и много други. А през 2011 г. в него попада и Драгоманското блато, което е част от европейската екологична мрежа „Натура 2000“, както и от Европейския зелен пояс.
Възстановяването на Драгоманското блато
След изграждането на отводнителни канали и помпена станция през миналия век, Драгоманското блато е почти напълно пресушено. През 90-те години отводняването на влажната зона се преустановява и блатото започва бавно да се възстановява. През януари 2020 г. мащабен горски пожар унищожи над 80% от неговата растителност. Драгоманското блато е изправено пред заплахи като замърсяване, еутрофикация, засушавания и загуба на местообитания. Това води до загуба на екосистемни услуги, а редица животински и растителни видове са засегнати.
Днес WWF и Сдружение за дива природа БАЛКАНИ работят рамо до рамо за възраждане на блатото. Двете организации разработиха детайлна стратегия за възстановяване и управление на екосистемата, която включва пилотни дейности по поддържане на растителността в блатото, залесявания и изграждане на буферни зони от влажни ливади около влажната зона. Дългогодишните природозащитни и възстановителни дейности на редица организации в региона бяха увенчани с важен успех. Серия от наблюдения установиха, че след 66-годишно отсъствие сивият жерав се е завърнал и отново гнезди у нас.
Природозащита, наука и изкуство
Работата по опазване на влажната зона продължава и в момента като се пренася и в сферата на изкуството. Възраждането на блатото е увековечено от визуалния артист Мария Налбантова, която пресъздава процеса, смесвайки в произведенията си природозащитните, социалните и икономическите аспекти на възстановителната дейност. Първата изложба „Райско блато“ представлява художествена метафора на екосистемата и нейните неразривно свързани обитатели. Трите скулптурни обекта, представени в нея, са изработени от тръстика, грижливо окосена, събрана и обработена от художничката в лабораторни условия. Освен, че обръщат внимание към преплетеното съществуване на организмите, творбите отварят и въпроса за отговорността, която всички носим, за оцеляването на екосистемата. Изложбата е отворена за посетители в „Квадрат 500“ до 11-и февруари.
Как да се ограничи агресията сред малолетните и непълнолетните лица? От какво се провокира девиантното поведение при децата? Все въпроси, които се повдигат след всяко медийно отразяване на фрапантен случай на невербална проява сред младежи. Последният подобен инцидент завърши с отнемане на живот. В много случаи, за да извършат престъпление,..
Политологът Калоян Методиев бе събеседник в предаването „Събития и личности“. В разговора той коментира политическите събития от последните дни, както и бюджета за следващата година. Методиев определи случилото се през изминалата седмица като „фарс, не криза“. По думите му държавата е била блокирана не заради реален проблем в управлението, а заради..
За последната седмица цената на „потребителската кошница“ на едро достигна 97 лева, съобщиха от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата/ДКБТ/ на традиционния брифинг в понеделник. Според анализа, сезонното поскъпване на борсите е вече факт. С 2 лева по-висока е средната цена на основните храни в „потребителската кошница“, като продължава..
Млад, амбициозен и умен – студентът от ЮЗУ „Неофит Рилски“ Георги Николов бе отличен с престижната президентска награда „Джон Атанасов“ за своя иновативен проект FreshPay Hub . Това е цялостна дигитална платформа, която обединява електронна търговия, финтех решения, изкуствен интелект – и всичко това в помощ на земеделието. Една идея, родена в..
БСП с нейните 19 мандата, което е абсолютно миноритарно присъствие, не може да се прави на гарант за оцеляване на страната. Да остане в управлението държи една малка група хора, които овладяха социалистическата партия и които, освен устройването, пряката реализация на един ограничен кадрови управленски състав, не вижда друга перспектива за себе си...
Родителят трябва да присъства в света на детето. Колкото и тези думи да звучат като клише, това е самата истина. Каза ни ги в ефира на Радио Благоевград отец Йордан Аврамов, който освен, че е енорийски свещеник в храм „Свети Георги“ в град Сандански, е и доктор по психология и от години се опитва да помогне със съвети на родители с проблемни деца...
Да следят новините, свързани с култура, да посещават колкото се може повече събития, свързани с изкуството, "защото това е един начин ние да създадем едно мислещо и възпротивяващо се общество, което да не позволи диктатурата да се случи в пълните си размери и на нашата територия" – това беше финалното обръщение към слушателите на Георги Гаврилов в..