Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Граждани изпратиха над 5000 становища до МЗХ в подкрепа опазването на горите в България

18-и декември е последният ден, в който се приемат становища срещу изменения в наредбите за сечите и за строителството в горите, които ще създадат условия за нови голи сечи

Снимка: архив


Гражданите подкрепиха експертната позиция на WWF срещу спорните промени, които биха позволили провеждане на сечи с цел прокарване на просеки за тежки дърводобивни машини – харвестъри. За малко повече от две седмици, над 5000 души се включиха в инициативата на WWF и изпратиха до Министерството на земеделието и храните /МЗХ/ своите становища, с които изразяват несъгласието си с планираните промени.

Днес е последният ден, в който можем да изпратим апел до държавата за отмяна на опасните изменения в наредбите, заплашващи нашите гори. Всеки, който обича българската природа и желае горите да останат и за бъдещите поколения, може да изрази мнението си като подпише онлайн становище на сайта на WWF, което се изпраща на имейла на Изпълнителна агенция по горите в МЗХ.

„Тези изменения очевидно имат за цел да допуснат масово навлизане на тежки машини в горите, което да увеличи дърводобива. Това означава лесовъдските системи в България, които в голямата си част са съобразени с условията на терена, релефа и климата, както и със спецификата на горските насаждения, отсега нататък да трябва се съобразяват с техническите възможностите на машините. Това е абсурдно и е огромна стъпка назад за лесовъдската наука в България. В резултат ще се влоши състоянието на горите и предоставяните от тях екосистемни услуги. Най-потърпевши от това, уви, ще сме ние – хората“предупреждава Нели Дончева, ръководител програма „Гори“ във WWF.

До какво ще доведат измененията?

Експертите на WWF алармират, че, ако влязат в сила, промените ще предизвикат:

· фрагментация на горите;

· увеличаване на ерозията;

· увреждане на горските почви;

· влошаване на здравословното състояние на горите;

· намаляване капацитета на горските екосистеми да изпълняват водоохранни, водопречистващи и водозадържащи функции.

И всичко това в момент, когато природните бедствия стават все по-интензивни и по-разрушителни, а горите са най-важният ни съюзник в борбата срещу промените в климата.

Противоречия със законодателството

Измененията, които предвиждат добива от сечи за просеки да не се включва в определения като допустим размер на ползване, противоречи пряко на Закона за горите. Освен това, подобна промяна обезмисля горскостопанското планиране, което отчита състоянието на горите и застрашава практиките за устойчивото им управление. 

„Независимо от плановете на експертите, измененията ще позволят да се секат допълнително до 17% от площта на горите. И това ще се извършва без оценка на въздействието на сечта върху състоянието на гората. А тези просеки, както и просеките за коларските и тракторните пътища, по същността си представляват голи сечи“коментира Добромир Добринов, старши експерт „Природозащитно законодателство“ във WWF.

 


По публикацията работи: Биляна Славчева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Цветан Цветанов: Решенията около „Лукойл“ крият риск за националната сигурност, а държавата закъсня с координацията

В интервю за предаването „Събития и личности“ по Радио Благоевград, лидерът на ПП „Републиканци за България“ Цветан Цветанов коментира законодателните промени, свързани с „Лукойл Нефтохим Бургас“ и въвеждането на механизма за особен управител. Според него подходът на държавата показва сериозен дефицит на предварителна координация, експертен анализ и..

публикувано на 14.11.25 в 11:46
Калоян Методиев

Калоян Методиев: Привилегиите на властта излязоха извън контрол

Политологът и член на „Непокорна България“ Калоян Методиев коментира в ефира на Радио Благоевград данни, свързани с командировките и разходите на министри и заместник министър-председатели през последните месеци.  По думите му, докато страната е преживявала едни от най-тежките си кризи – воден режим, пожари, наводнения и проблеми в социалните домове..

публикувано на 14.11.25 в 11:33

245 детски творби търсят отговора: Как изглежда страната на справедливостта?

Как изглежда страната на справедливостта? С този въпроси Окръжен съд-Кюстендил провокира учениците от цялата област да мечтаят и да пресъздадат своите идеи и виждания в рисунка, литературна творба или фотография. Оказа се, че темата изобщо не е чужда на децата и в тазгодишния конкурс под мотото „В страната на справедливостта“ се включиха рекорден брой..

публикувано на 14.11.25 в 10:52

Отворени покани за медийни партньорства по „Творческа Европа“ до 2026 г.

Програма Творческа Европа е класическа програма на ЕС в подкрепа на културния, творческия и аудиовизуалния сектор, а отскоро и на сектора, свързан с журналистиката и медиите. От 2021 до 2027 година програмата разполага с над 2,4 милиарда евро за подкрепа на проекти с цел достигане на нови публики, насърчаване на обмена на умения и знания и укрепване..

публикувано на 14.11.25 в 10:28

Стартира инициативата „Направи и дари бебешко одеяло на недоносено бебе“

На 17 ноември се отбелязва Световният ден на недоносените бебета. Всяка година в България се раждат над 6500 недоносени бебета. Тоест всяко 12 бебе се ражда недоносено. Да се родиш недоносен е истинско изпитание, както за бебето, така и за неговото семейство и не на последно място и за екипа от медицински специалисти, които се грижат за него...

публикувано на 13.11.25 в 13:54

Община Благоевград подпомага двойки с репродуктивни проблеми

Над 6% от българските деца вече се раждат чрез инвитро, а раждаемостта у нас е спаднала с 33% за три десетилетия. Данните са на Българската асоциация по стерилитет и репродуктивно здраве. В изследването се посочва, че България е сред първите страни в Източна Европа с успешно инвитро оплождане още през 1988 г., а днес 6,5% от всички бебета в..

публикувано на 13.11.25 в 13:30

Как думата „евро“ навлезе в речта и промени езиковите ни навици?

Как думата „евро“ навлезе в речта ни и как промени езиковите ни навици? Звучи ли вече като наша дума или все още я приемаме като чуждица. Зададохме тези въпроси на главен асистент доктор Наделина Ивова, преподавател в Катедрата по български език в ЮЗУ „Неофит Рилски“. „Тази дума навлезе в нашия език още преди да се заговори за еврозоната и за това, че..

публикувано на 12.11.25 в 11:44