Премиерните спектакли във февруарския афиш на Миланската Скала

Централно място в програмата на Миланската Скала този месец заеха две вълнуващи премиери - на оперите “Лучия ди Ламермур” на Доницети и “Трубадур” на Верди.

В гостуващата продукция на Метрополитън на "Лучия ди Ламермур" на диригентския пулт застана възпитаникът на Консерваторията “Джузепе Верди” в Милано и главен гост диригент на Стокхолмската опера маестро Пиер Джорджо Моранди. Дебютирал в Ла Скала с “Макбет” през 2013-а г., наричан от музикалната критика познавач на италианската традиция, маестро Моранди ни очарова със своето блестящо дирижиране, темперамент и заслужи нашите аплодисменти. Положителна беше и оценката за режисьорския поглед на Мери Цимерман. Именно с тази опера носителката на Tony Award за 2002-ра г. дебютира в Метрополитън преди 7 години. Този път медиите и публиката бяха снизходителни и към сценографския избор на Даниел Остлинг, както и костюмите на Мара Блуменфелд, изключително ценена в САЩ, чийто талант е особено търсен в света на мюзикъла.

В ролята на Лучия имахме удоволствието да видим руския сопран Албина Шагимуратова, която отново ни очарова със силно сценично присъствие и прецизна вокална техника след блестящата си изява в Ла Скала преди 3 години като Царицата на нощта във “Вълшебната флейта” на Моцарт. В ролята на Лучия ще гледаме и младия австралийски талант Джесика Прат, известна на италианската публика с изявите си в Teatro La Fenice във Венеция, San Carlo в Неапол и Ла Скала.

След великолепни изпълнения в “Риголето” на Верди  и “Бохеми” на Пучини през 2012-а г. на Миланска сцена се завърна тенорът Виторио Григоло в ролята на Едгардо. Усещаше се една прекалена експресивност в изпълнението му, но ни завладя с прекрасния си и мощен глас. Отлична изява и за италианския баритон Масимо Кавалетикато Лорд Хенрих. В ролята на Раймондо бяхме в трепетно очакване да проследим изявата на българския бас Орлин Анастасов. За съжаление, поради неразположение, той отмени участието си и бе заместен от възпитаника на Московската Консерватория Сергей Артамонов, който не блесна с изпълнението си.

На 15-и февруари на Миланска сцена се завърна операта “Трубадур” на Верди под диригентството на маестро Даниеле Рустиони, в постановката, открила сезона 2002/2003-та.  Голям бе интересът към Хуго де Ана, едновременно режисьор, сценограф и автор на костюмите. Създал над 60 продукции за световната музикална сцена, дебютирал в Ла Скала през 1998-а г. с “Лукреция Борджия”, носителят на наградата "Опера" за 2000-та г. напълно заслужи овациите в залата за изключително елегантната си сценография, с акцент върху античните испански стени.

Дни преди премиерата от Миланската скала съобщиха, че високоцененият баритон Лео Нучи, когото очаквахме да видим в ролята на Граф ди Луна, отказва участието си, като се оттегля изцяло от тази роля в своя репертоар. Лео Нучи бе достойно заместен от Франко Васало. Възпитаничката на българската оперна прима Райна Кабаиванска Мария Агреста бе една великолепна Леонора, която заслужи високата оценка на публика и медии. И още едно завръщане - след една плаха Амнерис през 2013-а г., в Ла Скала имахме удоволствието да видим Екатерина Семенчук и нейната експресивна Азучена. Несъмнено силно беше представянето на Марсело Алварес в ролята на Манрико. Обичайните освирквания, долитащи от ложата, заглъхнаха при появата на сцената на аржентинския тенор и бяха напълно заглушени от 10-минутни аплодисменти.

Оставаме в очакване на мартенския афиш на Ла Скала и премиерата на операта "Царска годеница" на Римски-Корсаков под диригентството на маестро Даниел Баренбойм и с участието на голямата българска оперна певица Анна Томова-Синтова.