Крайната десница и миграцията в Европа

Очертава ли се на хоризонта една „Европа на омразата”? И ако „да”, кои са нейните носители? Политическият пейзаж на Стария континент се промени драстично с нарастването на влиянието на формации, които доскоро бяха смятани за маргинални.  Наричат ги „крайна десница”, макар те да са анти-системни и еднакво враждебни към лявото и дясното. Днес те открито говорят срещу чужденците и „другите”. 

Убийства, погроми, насилие... Политическият пейзаж в Европа се променя под натиска на крайно-десните гласове срещу чужденците и бежанците. Примерът на гръцката “Златна зора” се копира от някои крайно-десни движения в България, които се опитват да се възползват от напрежението възникнало след опита за нападение в денонощен магазин на ул. Пиротска. 

Той стана повод за поредното шествие на крайни националисти срещу това, което тези екстремни формации отпределят като “имигрантския терор". Една от националистическите партии, постави ултиматум на властта за една седмица да се “справи” с бежанците, под заплахата, че в противен случай ще организират граждански патрули, които да  “разчистват градовете от чужденци”.

Анти-емигрантски настроения, омраза към чужденците - това настроение започва да доминира обществено-политическия разказ не само от Южна и Източна Европа, но и в Западна Европа.

Ирина Недева предлага да погледнем към политическите формации, които дълго време са смятани за маргинални, но които стъпват на политическата арена яростно, посочвайки враговете си, въоръжени с инструмента на омразата. Крайно-десните политически движения.

Те защитават границите и идентичността. Те казват, че ако идваш от друга страна нямаш права. Те твърдят, че кръвта е определяща за гражданството, и че, цитирам, “пришълците отвън завземат националните им блага”, че има по-добри и по-лоши раси и че, ако не си от същата “кръв” може да не ставаш за нищо. Те са европейските националисти, независимо дали става дума за британски, гръцки, австрийски, френски, унгарски, холандски или...български националисти. В края на актомври вестник Дейли Експрес призовава на “Кръстоносен поход срещу новите европейски мигранти, които заливат Британия” с думите: “Join our Crusade today... stop new EU migrants flooding in to Britain”. Става дума за румънците и българите, които получават достъп до британския трудов пазар след 1 януари 2014 г. Онлайн петицията до премиера Дейвид Камерън е подписана от стотици хиляди британци до момента. Кампанията е в духа на британски политици, като евродепутата Найджъл Фараж /Британска независима партия UKIP/, прочут с острите си реплики срещу имигрантите. И конкретно срещу българите. "Почти 50 процента от българското население живее под или около границата на бедността. Средната заплата е 200 евро на месец, а един пенсионер получава 100 евро. Страхувам се че това е една страна в ужасно състояние, съдебната система не е независима, мафията, на практика, управлява икономиката…Ако аз бях българин, щях да си стягам багажа в този момент вече.” . заявява Фараж в репортажи на британските медии. Правителството на Дейвид Камерън също обмисля как да спре българите и румънците с рекламна кампания, която да предупреждава, че в Англия вали, а животът е труден.

Румъния отговори с намигване: “Щом е толкова лошо, британци елате в Румъния -нашата бира е по-евтина от вашата бутилка вода,...говорим по-добър английски от където и да е във Франция, ... и половината жени у нас изглеждат като Кейт, а другата половина като сестра й”

Когато чуем, че британските националисти заплашват с вълна от българи, ние се обиждаме. Когато обаче българските националисти използват същия аргумент срещу сирийците или африканците, търсещи убежище в България, те на практика правят същото като тези, политически формации, които обиждат българите.  Омраза, страх, взаимни обвинения, търсене на врагове – тези чувства започват да доминират в разстърсената от криза Европа.

Нюкасъл, 25 май 2013г.  Седемхилядна демонстрация срещу ислямизацията водена от Английската лига за защита, крайно дясна формация. Поводът е убийството в Лондон на военнослужещ от британската армия /22 май 2013г./. На лозунгите четем “Без повече джамии”, облечени в черно бели мъже с бръснати глави скандират трибуквието на своята формация и пеят патриотични песни.

“Британия за британците”, “Швеция за шведите”.... Врагът е ясен – Чужденците, Мигрантите, Ислямът, Европа...

Ако перифразираме Маркс: “Един призрак броди из Европа. Призракът на национализма”.

С Ралф дю Лонг (Ralph du Long)  холандски адвокат и експерт по човешки права в европейските институции, говорим за това обръща ли се Европа към разисма. Говорим на брега на Средиземно море на о. Сардиния. Там се провежда среща на редактори от европейски медии по темата за крайната десница, организирана от “Медиите за промяна” (Media4Change). До бреговете на Сардиния не стигат удавниците мечтали да стъпят на остров Лампедуза, но морето е същото. Мястото не е случайно. В центъра на всяка крайно-дясна политическа кампания има един ключов въпрос и една лесна изкупителна жертва -“мигрантите”.

Вилдерс говори за ислямо-фашизъм... даван е на съд заради език на омраза, но съдът отсъжда, че за политически възгледи не бива да се наказва.Според Ралф дю Лонг обаче, въпросът къде свършва изразяването на омраза и от къде започва престъплението от омраза, съвсем не е лесен.

Италия, Франция, Унгария – според Уго Мария Тасинари (Ugo Maria Tassinari), авторът на изследването “Фашистерия: истории, митове и герои на италианската радикална десница”, днес крайно десните не са фашизоидни формации, но това не ги прави безобидни.“Те вече не са фашизоидни, с изключение на Златна зора в Гърция, и Йобик в Унгария, но са опасни. Във френския Национален фронт участват фашистки активисти. Опасността идва от посланието “нито-нито”. Нито ляво, нито дясно. Заради кризата, много бедни хора, работници, много комунисти гласуват за Националния фронт. За Северната лига в Италия – също", казва той.

След убийството на Фисас, лидерът на Златна зора, и още няколко от 18-те депутата на кранодясната партия в Гръцкия парламент бяха арестувани.

Според Константина Самара (Konstantina Samara) убийството на левия рапър взривява възмущението в Гърция и насочва погледа към Златна Зора: “Със сигурност Златна зора започна да привлича вниманието едва след убийството на левия хип-хоп музикант, от човек, който се определя като привърженик на Златна Зора. Светът трябваше да научи за каква формация става дума.” Според изследователката от Института ИСТАМЕ в Атина властите реагират късно спрямо Златна зора. Погромите на крайно-десните срещу мигрантите до скоро на практика не са били забелязвани, даже и при убийства, като това на пакистански имигрант през януари 2013. “Публично те се разграничават от етикета “нацисти”, но на практика партийните им документи доказват връзката с нацистката идеология. Реториката им е анти-системна, анти-комунистическа и те са срещу имигрантите както всички крайно-десни партии.”

Едва след убийството на музиканта започват разкритията за паравоенни тренировки, за проникване в структурите на гръцката полиция, където Златна зора има много симпатизанти.  “Членовете на Златна зора могат да се разпознаят по късата коса и черните ризи. Те имат парамилитаристична структура, соствена партийна милиция. Изповядват национализъм, и най-вече – биологичните корени на националната принадлежност. Основният им лозунг е “Кръв, чест, златна зора…” Реакцията спрямо парламентарно представената крайно-дясна партия Златна зора според Константина Самара е закъсняла. На практика насилието вече е норма. “Фактът, че хората на улицата наказват политиците, хвърлят по тях йогурт, а и кървавите наказателни акции есента... ескалацията се оправдава с кризата и с обяснимия гняв на хората и води до легитимизация на насилието. И до вдигане рейтинга на крайно-десните, а те на практика стратегически участват във всички движения на народното недоволство, така че след време хората вече започват да не виждат разлика със Златна зора ”.

Интересен детайл в тактиката на Златна зора е социалната дейност. Те помагат на бедни хора, и хора с увреждания, но само ако са с чиста гръцка кръв.

Откъде Златна зора финансира мащабните си социални акции не се знае. Според някой медии гръцките крайно-десни може да са получават средства от сродни анти-емигрантски, ксенофобски и националистически партии в Европа.

Според Ерик Хайнце (Eric Heinze) , преподавател по право в Колежа Куин Мери, в Университета Лондон, когато има забрани за нацистка символика, крайно десните се научават да прикриват екстремистката и расистката си идеология по-умело. Например в Германия е забранен символът на двете осмици 88, а крайно десните го заменят с едно, осем или нещо друго...

Франция е поредният пример, където крайната десница - Националният фронт - изненадва с електорална подкрепа.

Естествено е уязвимите групи и малцинсвата да искат забрана на езика на омразата, но според Ерик Хайнце по-ефективно е друго : “Държавата трябва да има ресурси за да защитава уязвимите групи, да пази потенциалните жертви на расизма, без обаче да забранява изразяването на политически възгледи.”

Според Майкъл Уайн (Michael Whine), съветник по престъпленията от омраза към британския министър на правосъдието, ключово е силите на реда да разпознават мотива в престъпленията от омраза. Той е участвал в обучението на полицейски служители в цяла Европа и е установил, че в страните от бившия съветски блок тази задача е по-трудна. “Бившите републики на СССР са още по-неподатливи. За тях промяната на философията от това държавата да се пази от хората, към това държавата да защитава правата на всичките си граждани се оказа най-трудното нещо.”

Майкъл Уайн е и консултант по сигурността на Европейския еврейски конгрес и представител в ОССЕ. Затова го попитах как на ниво ЕС изглеждат годишните отчети от държави, които отчитат нула престъпления от омраза. “Това е нещо поразяващо. Великобритания отчита по-висок ръст на престъпления от омраза отколкото страни, от където постъпват данни за нападения над мигранти, над африканци, над хора с различна сексуална ориентация. 30 000 във Великобритания – към 7 например в Украйна, или нула в Узбекистан. Просто британската полиция отчита всичко. И даже някой да вдига шум пред дома на един на африканец, полицията ще отчете това, и ще защити правата на този човек.”

Има дефениция за престъпление от омраза в ЕС и то е обвързващо за всички страни членки. И това е важен елемент от противодействието, според Майкъл Уайн.

Къде е България?

Елхово. 2 ноември 2013г. Лидерът на Атака Волен Сидеров в акция пред разпределителния център за бежанци в Елхово: "От Атака готвим ново предложение за преграда, мораториум за "пришълци"", казва той и допълва, че искат затваряне на границата.

Третият път на употреба на думата “пришълец” за последните два дена е в поканата на Българския национален съюз (БНС) и ВМРО за шествие срещу имигрантите, планирано за днес, което по подобие на досегашните техни шествия срещу това, което те наричат “цигански терор”, просто заменя определението на ромската общност с думата “имигранти”.

"Пришълец" - значението идва от далечен, несвойствен, чужд. В нарицателната си форма може да значи извънземен, нечовешки, като образ от филмовата индустрия в научно-фантастичния “хорор” жанр. С други думи “не-човек”. Понятие, което крайно-десните използват често за да противопоставят хора на хора, нашите, на другите....

Чуваме и тезата, че Б-я не бива да приема бежанци, защото няма обща граница със страна във война, и затова трябва да ги връща в Турция.

Как изглежда тази позиция в контекста на международното право питам Диана Даскалова, адвокат от Център за правна помощ – Глас в България

 "В контекста на международното право това е абсолютно нарушение! Става дума не само на бежанското право, но и на императивни норми на Европейската конвенция за защита правата на човека, чл. 3, която забранява лица да бъдат връщани на територии на които животът им е подложен на изтезание и тежки форми на нехуманно отношение. Статут се предоставя на На чужденец, които има основателни причини да се страхува от преследване, като са изброени пет критерия, и се уточнява, че той се намира извън държавата си по произход. Тоест такъв термин, да пристига директно от държавата на произход не се споменава."

Според Валерия Иларева, ескперт по миграционно и бежанско право, експулсирането или връщането към Турция, което се предлага от партия Атака би било проблем.

Обратно към голямата картина.Чуваме звука от демонстрация срещу депортацията на двама арменски ученика във Франция.“Не на депортацията" , скандират десетки хиляди ученици и студенти във Франция този октомври заради депортацията на двама техни съученици Качик на 19, върнат в Армения и Леонарда , от ромско семейство върната в Косово....”Ние сме много гневни, казва тази студентка, ... Учениците скандират “Какво искаме? – документи. За кого? – за всички, Кога? – Сега..." Учениците поискаха оставката на вътрешния министър Мануел Валс от правителството на социалистите, който шокира обществото с острите си коментари срещу ромите. Учениците протестираха докато правителството не заяви, че връща експулсираните Леонарда от Косово и Качик от Армения обратно във Франция, в Европа.

В коя Европа, можем да се запитаме. Тази, в която ще надделее омразата, търсенето на лесния враг, затварянето на вратите, издигането на стени...или онази, която преди сума ти векове ражда идеята, че всички човешки същества имат универсални права като хора.

Репортаж на Ирина Недева за обзорното предаване "Неделя 150"