Маестро Том Уудс гостува за първи път в София по покана на главния диригент на Симфоничния оркестър на Българското национално радио  Марк Кадин. В петък, 23 февруари, в зала "България" от 19.30 часа ще звучи френска музика – авторите са Камий Сен-Санс, Клод Дебюси и Морис Равел. Солистка ще бъде младата пианистка с международна кариера Надежда Цанова.

Веднага след първата си репетиция в Първо студио на БНР диригентът даде интервю за предаването "Алегро виваче" по "Хоризонт", в което разказа за екзотичните натрупвания на различни култури в неговия живот, преминал през отдалечени точки на земното кълбо.

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Интервю с диригента Том Уудс

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Всъщност аз съм роден в Източна Африка, в Танзания, защото родителите ми живееха там. Баща ми говореше суахили и шона. Въпреки че бях много малък, когато се върнахме в Австралия, в семейството ми винаги са се говорили много езици. После, когато бях на 19, заминах за Москва. Там учих, там срещнах съпругата си, която е рускиня. Когато се върнах в Австралия, работих повече от 20 години в Операта в Сидни, така че говорех руски вкъщи, а работния ми език беше английски. Като всеки оркестър, и там имаше много националности, включително и българи. В оркестъра на Крайстчърч в Нова Зеландия, където бях главен диригент в продължение на шест години, също имаше двама българи – валдхорнист и цигулар. Нормално е, музикантите работят навсякъде по света. А през последните четири години живея в Бавария, така че сега говоря най-вече немски, но в оркестъра на театъра в Регенсбург има българи, чехи, унгарци, руснаци, корейци, японци, американци, австралийци, няколко французи – всякакви националности. 

Веднъж един приятел, на когото разказвах, че е възможно да се преместя в Германия и че не съм съвсем сигурен дали това е добра идея, ми каза: "Когато си купуваш мляко всеки ден, ти отиваш в един и същи магазин – продавачът интересен ли ти е?" Казах му: "Не особено! След две години аз вече знам всичко за него". И моят приятел добави: "Е, като отидеш в Германия и тръгнеш да си купуваш мляко, ще ти говорят на немски и може би ще ти бъде интересно да научиш повече за човека, който ще ти го продаде". Стори ми се интересна тази му гледна точка.

Когато главният диригент Марк Кадин ме покани да гостувам, той ми каза, че единственото сигурно произведение, което трябва да присъства  в концерта, е Вторият клавирен концерт на Камий Сен-Санс. Така че трябваше да направя подходяща програма около него. Моите първи предложения бяха по-модерни – Гийом Конесон, Анри Дютийо, нещо такова. Но той ми каза, че няма много време за репетиции и може би трябва да погледна поне 50 години назад в историята. За мен комбинацията от „Следобедът на един фавн“ и „Морето“ от Дебюси винаги ми се е струвала особено красива, но тъй като „Морето“ е малко кратка творба за самостоятелна половина от концерта, добавихме „Павана за една покойна инфанта“ (от Равел). И така се оформи програмата.

Според мен е интересно да имаме Сен-Санс и Дебюси в една вечер, защото те са били съвременници – лесно се забравя, че Сен-Санс всъщност е живял много дълго. Той е известен като едно от децата чудо в музикалната история, сравним с Моцарт, Бетовен, Росини. Бил е изключителна личност, изключителен талант, и все пак не е можел да разбере нито „Морето“, нито „Фавна“. Когато чул „Пролетно тайнство“, Сен-Санс казал: "Този Стравински трябва да е луд!" Нищо от чутото не му се струвало музика. Така че, ако мислим за Дебюси, Шьонберг и Стравински като за хора, направили пълна промяна в музиката преди Първата световна война – традициите са разбити на хиляди парчета и оттам тръгват три различни пътя, Дебюси е един от тях – един от най-оригиналните композитори, живели някога. Когато изпълняваме „Морето“, обикновено нямам усещането, че публиката обича тази творба. И след 100 години тя звучи много модерно и доста трудно за осъзнаване. Написана е гениално и не е лесна за изпълнение. Но точно в това е предизвикателството за нас с Радиоорксетъра.

Цялото интервю с диригента Том Уудс, в което той говори за работата си в Опера Австралия, за разликите между нея и театъра в Регенсбург, Германия, където работи сега, и за любовта си към най-новата музика, чуйте в звуковия файл.