Виенската Щатсопер представя изложба, посветена на съдбата на артистите евреи по време на Втората световна война

През месец март се навършиха 80 години от навлизането на немските войски в Австрия и нейното присъединяване към нацистка Германия. Виенската Щатсопер също отбеляза тази тъжна и мрачна годишнина с изложба, която показва уникални  архивни документи и снимки, белязали съдбата на артисти от еврейски произход, които са били членове на Щатсопер по времето на Втората световна война.

Трябва да се отбележи, че подобна изложба се представя за втори път в театъра. Инициативата за нея се поражда преди десет години – през 2008 г. Тогава се навършват 70 години от нашествието на нацистка Германия, а идеята за изложба е лично на Йоан Холендер, който е директор на Щатсопер в този период. Посланието на тази уникална експозиция, представяща  архивни документи и снимки, Йоан Холендер формулира тогава по следния начин: “Посланието е към всички: към младата генерация, която не помни лично тези събития, към поколението, което е било очевидец и е изстрадало тази трагедия, а най-вече към онези, които са чували и знаят за Холокоста, но сякаш се опитват съзнателно да забравят и омаловажат истината за този исторически период. Няма истински пълноценно съвремие без поуките от миналото“, смята Йоан Холендер.  

Виенската Щатсопер винаги е била един от символите на Австрия. Нейната национална и интернационална значимост са безспорни. Затова е от изключително значение да се “осветли“ случилото се във Виенската Щатсопер  в периода от 1938 до 1945 година. Трагичната истина е, че по време на Втората световна война Щатсопер не е подмината от диктатурата на националсоциализма. Само дни след присъединяването на Австрия към нацистка Германия на 13 март 1938 г. във Виенската опера са изготвени списъци с имена на членове на състава на театъра от еврейски произход. Общо 92 души (72 артисти и 20 души технически персонал) са прогонени от операта. Някои са изпратени в концентрационни лагери, други едва успяват да се спасят от арестите на Гестапо с емиграция в чужбина. Световноизвестният диригент Бруно Валтер е само един от  многото прокудени от Австрия творци, жертви на антисемитската политика.

Йоан Холендер обръща специално внимание и на заглавието на първата изложба през 2008 г., а именно “Виновни, жертви, наблюдаващи“. Според Холендер характерно за третата категория е, че това са хора, които  пасивно са наблюдавали и не са заемали позиция. Те са виждали изгонването, жестокостта към еврейски творци  и интелектуалци и не са реагирали. Просто са наблюдавали с безразличие. Те не са убийци и директни причинители на зло, но според Йоан Холендер подобна пасивна позиция в никакъв случай не е безобидно  човешко поведение. В статия за австрийския вестник “Курир“ от 11-и март тази година, той  изрично подчертава необходимостта да се отбележи  тъжната 80-годишнина и да се напомни отново за онези 92-ма членове на състава на Щатсопер  от еврейски произход (21 солисти певци, 19 оркестранти, 12 хористи, 19 танцъори и 20 души от администрацията на театъра), които през 1938 г. са прогонени от театъра. 

Актуалната  изложба отново е представена във фоайето “Густав Малер“ на Щатсопер и ще може да бъде посетена до средата на май. Куратори, както и преди 10 години, са двамата драматурзи на театъра братята д-р Андреас Ланг и д-р Оливер Ланг. Специално за слушателите на предаването “Каста дива“ те споделиха подробности за експозицията и факти от архивните документи: 

"Актуалната изложба се реализира на базата на първата експозиция, която подготвихме преди 10 години, но сега продължихме, представяйки нови документи, и поставихме нови акценти. Този път наблегнахме на темата за репертоара на Щатсопер, който драстично се променя веднага след присъединяването на Австрия към нацистка Германия на 13 март. Така например на 17 март 1938г. е трябвало да се представи операта “Далибор“ от Сметана с диригент Бруно Валтер, режисъор Лотар  Валерщайн и с участието на Фред Дестал, но тъй като и тримата са били от еврейски произход, спектакълът е снет от репертоара. В афиша на Щатсопер е забранен композиторът Джакомо Майербер и неговите опери  “Африканката“ и “Хугеноти“. Също така зачеркнати от репертоара са операта “Еврейката“ от Жак Халеви и “Хофманови разкази“ от Жак Офенбах. Сред свалените и забранени заглавия са и “Мъртвият град“ от Волфганг Корнголд и “Кралицата на Саба “ от  Карл Голдмарк. Забранена е и оперетата “Джудита“ от Лехар , тъй като либретистът Фриц Лъонер-Беда е от еврейски произход. Известният автор, написал либретото и на оперетата “Страната на усмивките“, е арестуван още на 1 април 1938 г., а по-късно през 1942 г. умира в лагера Аушвиц. Отстраняването на много талантливи артисти с еврейски произход от състава на  Виенската Щатсопер се отразява  негативно на качеството на спектаклите. Една от прокудените от театъра е блестящата хореографка Маргарете Валман. След години, прекарани в принудителна емиграция в Аржентина, тя се връща в Европа след края на Втората световна война и е едно от големите имена в артистичните среди не само като хореограф, но и като режисъор. Маргарете Валман е директор на Балета на Миланската скала, подготвя хореографии за спектакли на фестивала в Залцбург, а  през 1958 г. тя режисира легендарната постановка на операта “Тоска“ на сцената на Виенската Щатсопер, която и до днес – 60 години по-късно, неизменно е в репертоара на театъра“.