Поканен бил 25-годишният младеж Антон Безеншек, създател на словенската и на хърватската стенография, който без да познава добре българския език, прави своята подготовка за три месеца и в началото на септември 1879 г. пристига в България. На 25 септември 1879 г. стар стил (8 октомври нов стил) той открива първия курс за подготовка на български стенографи, който ден се смята за рождената дата на родния ни бързопис и за Ден на българската стенография.
Като пръв в историята ни парламентарен стенограф, Безеншек започва да стенографира дебатите в Първото обикновено Народно събрание. Единствен негов помощник в началото е бил неговият приятел – чешкият инженер Георги Прошек, бивш стенограф от Прага, добре владеещ български език. Името на Прошек свързваме с изграждането на една от първите пивоварни в София.
През 1880 г. се свикваВторото обикновено Народно събрание. Стенографската дейност се осъществява отново от Безеншек и Прошек, но вече има сформирано Стенографско бюро, в което влизат и петима нови стенографи – най-добрите ученици на Безеншек.
На 11 май 1880 г. – денят на светите братя Кирил и Методий, Безеншек създава и читалище „Славянска беседа” като място, където да се събират дошлите специалисти от славянските страни.
По онова време стенографи са били министър-председателят Константин Стоилов, министрите Иван Шишманов, Иван Евстратиев Гешов, Константин Величков. Сред стенографите по-нататък се нареждат Димитър Ценов от Свищов, големите български поети Пейо Яворов, Димчо Дебелянов и др.
Най-големи успехи завоюва българската стенография през 80-те години на миналия век, когато българските стенографи неизменно са световни първенци. След закриването през 1992 г. на Държавния стенографски институт по времето на прехода, стенографската дейност и обучението по стенография постепенно западат. Факелът на стенография обаче все още се държи високо от българската стенографска общественост, обединена в Националното сдружение на стенографите.
Надяваме се отбелязването на годишнините от създаването на българската стенография да послужат като отправна точка за по-нататъшното издигане ролята на стенографията в обществения ни живот. Нека тачим завещанията на предците ни, дали ни толкова добра основа за всичко това!
Катя Паскалева е една от енигмите на българското кино и българския театър. Звездата ѝ изгрява със знаменитата роля в "Козият рог", а до края на живота си Катя Паскалева се снима в над 20 филма и прави десетки впечатляващи роли в театъра. Наричат я актрисата – картина. Красотата ѝ, бликаща от дълбоките ѝ и чувствени бадемови очи, е покоряваща, а мащабите..
В звуковия файл можете да чуете рубриката " Законите на Мърфи" от 15 септември 2024 г. Водещ - Даниела Якова
Слав Киров постигна 6 място на Световното първенство по спортно катерене за юноши и девойки , в Гуянг, Китай. Победи японецът Юсуки Сугимото, а втори се класира румънецът Дариус Рапа, следван от Шион Омата, Япония. В другата възрастова група Боян Киров се класира на 19 място при юношите, а Валисия Мей - на 28 място. Николай Николов победи в..
Рубриката от 25.08.24 година. "Тези с голямото си его сами се спъват в него!". Това е изречението на месеца, а негов автор е Иван Кулински от Угърчин.
Никола Фурнаджиев е роден на 27 май 1903 година в Пазарджик. Сменя няколко специалности в СУ "Климент Охридски", накрая завършва философия и педагогика. На 20 години той става пряк свидетел на Септемврийското въстание 1923 година и на неговите жертви и е смятал, че България е била почти на границата на гражданска война. Това го потриса и той не може..
Всички небитови потребители ще могат да получат компенсации за разходите за скъпия ток до края на годината, реши правителството като промени програмата..
" Картината е тъжна, но очаквана и позната . Не трябва да си мислим, че след всичко, което стана в последните 4 години в държавата, настроенията на..
Украинският президент Володимир Зеленски вероятно ще изчака сесията на ООН в края на септември и там да бъде направен дипломатически опит за спечелване..