Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Ефективен ли е Законът за подпомагане и финансова компенсация на пострадалите от престъпления?

| обновено на 22.02.19 в 17:24
Снимка: МВР

Всяка година на 22 февруари отбелязваме Международният ден за подкрепа на жертвите на престъпления. На тази дата през 1990 година правителството във Великобритания издава т.нар. Харта на жертвите на престъпността - първият официален документ, насочен към пострадалите от различни криминални деяния.

През 2007 година в България е приет Закон за подпомагане и финансова компенсация на пострадалите от престъпления, който се оказва, че не е съвсем работещ. 
„Този закон е за една ограничена група от пострадали от престъпления като тероризъм, умишлено убийство или опит за убийство, умишлена тежка телесна повреда, блудство, изнасилване, трафик на хора или престъпления, които са извършени или поръчани от организирана престъпна група, т.е. не за всички пострадали, а само за този кръг хора“, обясни в интервю за предаването ни "Хоризонт за вас" юристът от Анимус Диляна Маркова.

„Освен това финансовата компенсация е само за имуществени вреди - разходи за медицинско лечение, транспортни разходи или такива за явяване при адвокат, ако пострадалото лице не е ползвало безплатна адвокатска помощ, като размерът е до 10 000 лева“, каза още юристът, както и уточни, че „това са разходи, които пострадалото лице трябва да доказва със съответните документи“, което често е трудно. 
„Това е една административна процедура, която може да се задейства една, след като е приключило наказателното производство с влязъл в сила съдебен акт или ако е прекратено заради това, че не може да бъде разкрито“, добави Маркова, според която въпросната компенсация е необходима на жертвите на по-ранен етап. 
„В много държави тези обезщетения се изплащат от фонд, който се попълва най-вече от конфискация на незаконно придобито имущество, докато по нашия закон за конфискация  на имущество, придобито от незаконна престъпна дейност, много малък процент изобщо не отива за компенсация на жертви, а отива за обществени, социални разходи“, уточни още тя.

„Този закон на хартия звучи много добре, но той остава един неработещ закон“ въпреки, че в него изключително добре са „експонирани изискванията на директивата за минималните права на жертвите на ЕС“, добави юристът. 
„Той разписва задължение на правоохранителни органи, които дас предоставят информация за правата на жертвите“, в това число „право на психологическа помощ“, която е предвидена да е безплатна. 
„Съгласно закона и правилника за неговото прилагане, тези организации се избират след процедура, която е по Закона за обществени поръчки. Имаме информация, че през 2017 година при обявяване на такава поръчка, явилите се организации не са отговаряли на условията и в резултата за 2017-а не е избрана организация“, каза още Маркова.

От 2007 до 2018 година нито една от 17 молби на жертви на трафик на хора не е била одобрена, а от 16 молби на жертви на изнасилване - само на две жертви са  били присъдени обезщетения по този закон с общ размер 4 000 лева, обясни юристът, която се позова на данни от поискана от Анимус през май 2018-а справка от Националния съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления към Министерство на правосъдието. 

„В Древността ясно в казано - по-добре лош закон, отколкото без закон“, добави в коментар в ефира на "Хоризонт" д-р Росанка Венелинова - директор на  Център „Надя“, която работи по Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадалите от престъпления и според която „има какво да се променя“ в  него.

„Сумите, които са предвидени в този закон са така да се каже "скромни“, а оценяването на човешкия живот в случай на смърт са до 10 000 лева, а при средна и тежка телесна повреда - до 5 000. А при имуществените повреда, за да може да се получи компенсация е доста трудно, тъй като трябва да се събират изключително много документи“, уточни д-р Венелинова, чиято организация е печели търг на обществена поръчка, разписан по въпросния закон.

„Средно на година организацията помага с психологична помощ и подкрепа по този закон на около 50 до 70 души, уточни д-р Венелинова, както и поясни, че "една жертва на трафик миналата години все пак получи финансова компенсация, но това е изключение“, тъй като  но „много трудно се доказват и се събират документи при този род престъпления“. 
 
Подробности можете да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

23-ма са потърсили медицинска помощ след инциденти на заледени улици в Русе

Снеговалежът в Русе продължава и създава проблеми за почистването на улиците. Само до обедните часове 23-ма са гражданите, които са пострадали и са потърсили помощ в ортопедичните отделения на двете болници.  Ситуацията е сложна и са затруднени доставките на основни хранителни продукти за кварталните магазини. "Никъде не е..

публикувано на 18.02.25 в 13:58
Зеленски и Путин, архив от декември 2019 г.

Путин е готов за разговори със Зеленски, "ако е необходимо"

Владимир Путин е готов да разговаря с президента на Украйна Володимир Зеленски, "ако е необходимо". Това обяви пред журналисти говорителят на Кремъл Дмитрий Песков, предаде Би Би Си. Позицията на Кремъл идва на фона на започналите в столицата на Саудитска Арабия преговори между външните министри на Съединените щати и Русия - първите между..

публикувано на 18.02.25 в 13:53
Атанас Зафиров

Атанас Зафиров: МС не е обсъждал българско участие в мироопазващи сили в Украйна

Министерският съвет не е обсъждал хипотеза за евентуално участие на България с мироопазващи сили в Украйна, заяви вицепремиерът и председател на БСП Атанас Зафиров. Румен Радев: Категорично против съм България да изпраща войници в Украйна Коментарът му дойде в отговор на заявеното по-рано от президентът Румен Радев Народното събрание и..

публикувано на 18.02.25 в 13:43
Николай Радулов

Николай Радулов: Действа се реактивно по отношение на наркотици и вейпове, а трябва проактивност

Ако сега не се вземат мерки по отношение на наркотиците, след 10-15 години ще е много трудно за овладяване .   Това каза пред БНР проф. Николай Радулов, депутат от МЕЧ и бивш секретар на МВР, и допълни, че  основен проблем е това, че се действа реактивно по темата за наркотици, вейпове и райски газ, а това е демографски, национален, социален..

публикувано на 18.02.25 в 13:41
Георги Тахов

Министърът на земеделието започва преглед на всички порочни практики в сектора

В Пловдив министърът на земеделието Георги Тахов обяви, че започва преглед на всички порочни практики в сектора.  Информацията за тях ще бъде изпратена на Министерство на икономиката, които могат да извършат проверки и да наложат санкции.  По думите на министър Тахов това ще бъде част от подготовката на Закон за агрохранителната верига...

публикувано на 18.02.25 в 13:39
Георги Готев

Георги Готев: Наблюдаваме завръщане към междуимперските отношения. Европа е разглеждана като джудже

Изглежда, че няма да са много страните от ЕС, които ще изпратят мироопазващи сили в Украйна, ако се стигне до мирно споразумение . Това обясни пред БНР Георги Готев,  Euractiv Bulgaria. "Като върховен главнокомандващ съм категорично против България да изпраща войници в Украйна под каквато и да е форма", заяви днес президентът Румен Радев ...

публикувано на 18.02.25 в 13:35
Доц. Наум Кайчев

Доц. Наум Кайчев: Комисията няма резултати заради колегите от Скопие

Никакъв шанс няма вариантът с искането на РСМ да направят конституционни промени, да впишат българите в Конституцията си, с отложено действие, след влизането им в ЕС, коментира доц. Наум Кайчев, преподавател в преподавател в СУ "Св. Климент Охридски" и зам.-председател на Съвместната историческа комисия между България и РСМ, в интервю пред..

публикувано на 18.02.25 в 13:25