Благотворителната програма „Вкъщи” среща различни поколения израелски артисти

Има хора, които с благодарност приемат парите или вещите, които събират за тях благотворителните организации или отделни меценати. Но за други, особено за изявени творци, изпаднали в бедност поради липсата на диференциация в пенсионната система ли поради някакъв катаклизъм в собствения им живот, това е обидно. Те биха се радвали да им дадат възможност сами да заработят липсващите им средства, а заедно с това да зарадват почитателите си.

Един от композиторите на Израел, чиито песни са толкова популярни, че мнозина ги смятат за народни, е инициатор на движение за намиране на зали за представления или репетиции на току-що завършващи училищата по изкуствата творци и на пенсионирани артисти. Много от спортните зали се заключват вечер, а в тях биха могли да се изявяват тези, които не са на щат към определени трупи. Доскоро няколко ресторанта бяха наели като сервитьори студенти от последните курсове на театралната и музикалната академии. Особеното на тази заведения беше,че в един момент обслужването на клиенти спираше. Сервитьорите пееха, свиреха , изпълняваха скечове или кратки пиеси. След представлението отново сервираха. За съжаление собственикът реши, че подобно прекъсване на консумацията не му е изгодно и ги закри.

Опитват се да прокарат закон, чрез който биха правили данъчни облекчения за тези обществени или частни организации, които предоставят безплатно или евтино салони за изяви на творци. В тях освен безработните биха са включили и именити артисти, които искат за малко да се откъснат от рутината на постоянните трупи и заедно с бившите си колеги от университета, например, биха експериментирали в своето си изкуство. А фоайетата към тези зали биха били използвани за изложби на непризнати от официалните галерии художници. Подобна практика има в едно от най-престижните театрални училища. програмата се нарича „Вкъщи“. Според нея творци, завършили академията, се връщат и играят в удобно време представления заедно с начинаещите си колеги. Канят се и режисьори, възпитаници на това училище, да поработят със сегашните студенти. Надяват се, че те ще открият млади таланти и ще ги привлекат и в постановките в театрите.

„Не приемам да се смята, че моята работа с младите артисти е благотворителност, въпреки че играя без заплащане. Те могат да ми бъдат деца. Голямата ми дъщеря е малко по-малка и мечтае да учи в това театрално училище. Младежкият жар, ентусиазмът са заразителни. Ние сме от едно и също театрално училище, имаме еднакъв старт и се предполага, че ще говорим един и същи език, нищо че сме от различни поколения.Това прави нещата по-лесни, но от друга страна в репертоарните театри работя с артисти, завършили други училища. Но това е шанс да се върна към корените. Те ме зареждат. Най-много у дома се чувствам в хайфенския театър, въпреки че гастролирам и другаде, а също в много филми. Вярвам, че в момента си партнирам с бъдещи големи израелския артисти” казва Йоав Бар Лев - един от водещите актьори, режисьори и автори на пиеси на Израел, чиито родители са преселници от България.